Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

- Върви! Изведи я! - Най гадната част от това да си от Либра, беше, че доста често се случваше да се бием с опозицията. Биехме се с нашите. Всеки вярваше в каквото си иска. Опозицията в това, че хакерите нямат нужда от защита, ние в това че имат, а те май мразеха всички освен собственото си племе.
Три секунди. Точно толкова ми бяха необходими за да стигна до стаята в която се намираше. Беше се опитала да затвори добре. Доста неща беше струпала пред вратата, но със силата с която връхлетях нямаше начин да не поддаде. Хубавото на това че си бърз е това, че не ти трябва много време. Акцията приключи за тридесет секунди.
Пуснах я на пет пресечки от мястото на акцията и вдигнах очилата си върху главата оглеждайки я отгоре до долу. Не изглеждаше ранена. Усмихнах се широко и й намигнах все още без да поглеждам към лицето й. Трябваше да се върна и да натръшкам останалите. В интерес на истината и свръх скоростта не беше толкова често срещана дарба, макар че съм сигурен, че ще мога да избягам от всеки.
- Няма да мър... - Погледнах настрани, което беше достатъчно за изненадата ми. Тя ме удари... Не го очаквах. Ако го очаквах щях да го избегна.
Тя тръгна да бяга, което беше абсолютно безсмислено като се има на предвид, че я спрях на първата й крачка. Хванах я за раменете и я притиснах към стената, за да мога да я усмиря...
- Хей, хей... Успокой се! Хей. - Груба грешка попаднах право в очите и... Всичко придоби толкова ярки цветове. Винаги ставаше така, а началото и края на живота бяха най силни. Тук имаше и нещо друго. Премигвах тъпо срещу нея, гледайки я неразбиращо и не проумяващо. Трябваше да се съвзема.
- Либра ме пращат, няма да те нараня. - Добре че за мен часовете бяха секунди за други, защото в противен случай, щях да я гледам с часове докато я разгадая.
- Трябва да се върна за момчетата. Трябва да останеш тук, ще те пазим!

В последно време нещата като че ли се пооправиха. Все още ми нямаше достатъчно вяра да ми каже какво крие от мен, но аз щях да я подкрепям. Опитвах се да си върна и малкото доверие което ми имаше преди. В интерес на истината ние дори приятели не сме били. Не знам изобщо какво си мислех. Че ще й кажа, че я обичам, а тя ще ми се хвърли в ръцете шепнейки, че това е била най-голямата й мечта? Глупости.

Бях потънал в дълбок сън. Там бяха срещите ни. През другото време се държахме леко дистанцирано, но и в център очите ми не я изпускаха от поглед. Следях я навсякъде сякаш щеше да ми избяга. За разнообрази. По принцип аз бях този който се чупеше. Как да ми има доверие? Сънищата бяха друго нещо. Неутрална зона, където да си приказваме. Не помнех и половината от тях, а сутрините се събуждах смазан. Прекалено много сили изискваше това, мозъка ми нямаше никаква почивка. Нейния също. Влачехме се като парцали из коридорите. След боя в другия й апартамент, последния път когато опозицията удари, като че ли изглеждахме малко по-добре.

Вратата на стаята и се отвори рязко и лекия шум в иначе гробната тишина накара и двама ни да подскочим. Майка й стоеше на вратата по пижама. Знаех, че не трябва да ме вижда. И преди да спя в леглото на дъщеря й не ми беше голям фен. Дали беше наясно, че преди да станат всички тези неща със заминаването й и чистенето бяхме прекарали една незабравима нощ. На мен още ми държеше влага и всеки път като си спомнях ставах твърд като... Ами като нещо много твърдо. От както започнах и с това чистене ерекцията ми започна да си възвръща функциите. Случваше се да ми става в някой доста неподходящи моменти... Понякога сутрин. Тогава ми беше много трудно да я крия.

Преди да е успяла да ме види вече бях в банята. Надявах се да не ме видяла, наистина. Но от къде този късмет. Чух името си, и както се бях покатерил наполовина до прозореца се подхлъзнах на нещо и паднах с цялата си грация събаряйки един тон козметични продукти върху себе си. Изправих се бързо и започнах да разтривам натъртеното място. Това беше толкова тъжно. оставаше и да се убия.

- Знаех, че си тук и преди да чупиш банята. - Проехтя гласа на Клаудия отново. Говореше нормално, но в тази тишина в четири по среднощ сякаш крещеше. - Върни се.

Изпълних го. Излязох бавно от скривалището си, очаквайки всеки момент да ме посрещне някоя огнена топка или направо да ме подпали жив. Не се случи обаче. Лицето й беше сериозно с лека нотка на сърдитост, но не и ядосана. Гледаше ме преценяващо, а аз някак си не можех да издържа на този поглед, затова сведох глава.

- Не знам, за колко глупава ме имате. Затварях си очите достатъчно, надявайки се, че някой ще се престраши да ми сподели, но и двамата си мълчите. Тази няма да я бъде. Не ти вярвам. Ако толкова много искаш да си при нея поне имай смелостта да си го кажеш.
- Казах ви го, още преди месец. Не разбирате това което е между нас-специално е.
- Да, разбира се, но нека не забравяме, че и двамата сте зависими. - Стрелнах я обвинително. Зависимостта ми в момента беше само към Аврора. Тази към наркотиците бавно се отичаше. - Добре, бяхте зависими. Вместо всяка вечер да се промъкваш като мишка, защо направо не се пренесеш. Така и така спите в едно легло.
- Наистина ли? - Бях почти сигурен, че очите ми в момента бяха като сигнален светофар, който излъчваше светлинни светлините на щастието.
- Ами вие по цял ден сте заедно в центъра, спите заедно, не виждам какъв е проблема? Само не искам да ме правите на глупачка. Виждам ги тези неща... - Погледна към дъщеря и за момент, а после върна погледа си към мен. - Това не значи, че ти вярвам, бързако. по два пъти на ден ще минаваш теста за наркотици. Много весел ми изглеждаш и паркинсона взе да ти изчезва. Наблюдавам те... Но не сега, отивам да спя. Лека ви нощ. И да не вдигате шум!

Калудия затвори вратата след себе си, а моите очи останаха вперени в тези на Аврора...

Това беше може би най-унизителната случка. След като червенокоската напусна бащиния дом доста рано, а и преди това беше обсебена само от компютрите, тя бе избегнала подобни случки от типа 'нашите се прибират, скрий се'. И изведнъж - вече бременна и почти двадесет и четири годишна - се черви пред майка си, защото я е хванала в едно легло с бащата на детето й. Поне да правеха нещо...

И как ги вземаше майка й тези решения току-така? Ами ако Рори не го искаше в къщата? Ами ако не искаше още да му казва? Щеше да подари на майка си солиден кошмар за тази й постъпка, но сега нямаше друг избор, освен просто да стои и да се взира в очите му, разбира се, през слънчевите очила. Не знаеше какво да каже, нито какво да направи, затова просто въздъхна и сведе поглед за момент.

- Хайде - подкани го колебливо - да спим, този път наистина. Утре очевидно ще е дълъг ден.- червенокоската свали очилата си и затвори очи, масажирайки ги леко, преди да се върне в легнало положение, с гръб към неговата страна на леглото. (Чудно, вече си имаше и страна на леглото й. Кога успя този идиот да направи всичко това..) Мислите все още кънтяха в главата й, но не си позволи отново да влезе в съня му. Тази вечер имаха нужда от почивка, защото утре наистина щеше да е ужасно натоварващ ден.

Още с първите слънчеви лъчи Рори се пробуди. Съвсем внимателно се изправи от леглото, за да отиде до кухнята и да си направи чай. Трябваше й някакво успокоение на нервите, защото ръцете й трепереха по-силно от обикновено, а мислите за хапчетата й се връщаха с пълна сила. Би убила за трева в този момент...

Пръстите й подръпваха нервно краищата на тениската й, под която прозираха боксерките й на палмички и същия десен спортен сутиен, докато водата завираше, а синия й поглед се рееше някъде из пространството. На носа й се мъдреха слънчевите й очила, които щеше да носи вероятно за последен път, поне в къщата й. Косата й беше вдигната на хлабаво и рошаво кокче в задната част на главата й.
Как да му каже?

Дали да използва думи, или просто да го остави да види? Дали трябва да го предупреди първо, или...? Може би в съня му пък? Защото там поне може да го накара да забрави, в случай, че той реагира супер негативно..? Колко бързо ли щеше да избяга след това? А как ли щеше да боли този път, особено след като тя си позволи глупостта да го държи настрана от истината, само за да се наслади на още няколко нощи с него?

Проклинаше се.
Взе чая си и му сложи две лъжици мед, след което се запъти отново към спалнята си, където лежеше полуголото му тяло, все още необезпокоявано. Слабата й фигура се настани на леглото й, сядайки по турски, докато разбъркваше чая си. Най-добре да го направи преди майка й да се е събудила. А тя не беше от поспаливите.

Ръката й докосна рамото му нежно. Пръстите й го стиснаха леко, след което го разтърсиха, а после докосна лицето му нежно.
- Стани, моля те. Имам да ти казвам нещо. - каза кротко и смутено тя, когато той отвори зелените си очи за нея. - Добро утро. - поздрави между другото, вдигайки края на устните си и отпи от чая си, връщайки се в нормална поза, без да го докосва.
- Ще ти дам няколко минути, за да дойдеш на себе си. - каза му търпеливо, вперила очите си в чая в ръцете си и сви устни. - Не мисля, че трябва да живеем заедно. - изтърси му, когато той й даде знак, че вече слуша - Майка ми.. тя не разбира. Това, което става тук е нещо голямо. Не е просто решението ми да се откажа от наркотиците. И наистина мисля, че е по-добре да си тръгнеш, защото достигнахме до точка.. имам предвид... Това, което се опитвам да кажа е, че няма връщане назад после.- това пък откъде дойде? Не трябваше ли да му каже новината просто? Защо пак го гонеше?

'Така е най-добре' нареди някаква част от съзнанието й, която и без това я измъчваше.

Не чаках втора покана да се пъхна под чаршафа й. Завъртях се с лице към нея, дори тя да беше с гръб. Щеше ми се да я прегърна, но не исках да досаждам. Заспах. За пръв път от много време насам съня ми беше просто едно черно петно. Без картинки. Без плажове, планини, детски площадки, деца... Без Аврора. Бях до толкова свикнал тя да е тук, че ми беше странно.

Усетих допира й, чух гласа й и отворих очите си. Имах чувството, че съм спал едва няколко минути, но когато се огледах наоколо установих, че слънцето вече се е показало. Протегнах се, като й направих знак, да започне да говори. Слушах я но не я разбирах. Говореше ми толкова несвързано, че дори и с цялата ми концентрация не можах да възприема. Гонеше ли ме? Пак ли? Мислех си че майка й ще ми е по-голям проблем. Сега какво стана? Изправих се до седнало положение и се вгледах в нея.

- Не знам дали ти разбираш какво се опитвам да ти покажа. Настоятелен съм, защото искам да бъда с теб. Повярвай ми, много по-лесно ми е да се оставя на течението. Виденията ми почти спряха. Отказвам се от наркотиците, защото ти го правиш. Ти си моят стимул да го направя. Аз те обичам Аврора, колкото и да ти е трудно да го приемеш. Не съм бившия ти, който ти е изневерявал нито другия който си е тръгнал. Интересуваш ме само ти и твоите чувства, желания, мечти. Искам да съм до теб, да мина през всичко с теб... - Надявах се най-накрая да разбере, какво имам предвид. Тя не беше просто прищявка. Не я исках, само защото прекараме една незабравима нощ заедно. Ако не бях видял смъртта си онази сутрин и разплаканото й лице никога нямаше да си тръгна. Нямаше да й кажа за децата които тичаха около нас и прекрасната щастлива усмивка която грееше на лицето й. И сега мълчах, чаках отговора й. Той обаче не идваше. Аврора свали бавно очилата си и вдигна погледа си към мен.

Целия ми свят ме заля. Дъха ми спря докато картините в сините й очи започнаха да се сменят. Бях я съсипал, когато си бях тръгнал, което доказваше теорията ми за чувствата й към мен. Беше избягала от тук. Вероятно не можеше да понася обстановката. Бях я наранил прекалено много. Виждах и резултата. Ибиса, много алкохол, купони, наркотици... За малко да се убие. Събуди се в болница, където й казаха, че...

Задъхах се и стиснах очите си.Не, не можеше, не трябваше да е сега. Мислех си, че имам повече време...
"И какво? Сега ти се иска да избягаш отново, нали?" - Съзнанието ми беше жестоко с мен, но беше право исках да си плюя на петите и да остана някъде сам, за да обсъдя сам със себе си решението на... Проблема? Това не беше проблем. Тя носеше детето ми...
Следващите картини вече бяха от тук. Майка й, абстиненцията, аз... Моето бягство отново. Прекъснах връзката си с очите й, като сведох моите към матрака.

- Бременна си... - Задавих се със собствените си думи. Може би беше права, може би трябваше да си тръгна. Щеше да е по добре за сега. - Знаела си, че си бременна със сина ми и си го пазела в тайна от мен... Пази го в тайна от мен цял месец... Не мислеше ли, че имам право да знам?

Сега като че ли думите излизаха по лесно от устата ми. Да, може и да бях малко ядосан, защото тя го беше премълчала. Ами ако не и досаждах толкова, ако си бях тръгнал още в началото както тя беше поискала.Никога нямаше да разбера, че тя носи детето ми, че тя ще роди детето ми, без значение дали съм до нея или не. Отказваше се от наркотиците заради него, а ето, че дори нямаше намерение да ми сподели за това.

- Виждам колко малко знача за теб. Разбирам... - Изправих се от леглото й. Усещах погледа й върху тялото си, но повече не срещнах очите й, не исках да виждам повече, исках тъпата ми дарба да я няма... - Щом смяташ, че не съм достоен да бъда баща, ще уважа решението ти... - Погледа ми срещна тъжните й очи за части от секундата. Можех да видя сълзите в тях. Ръцете й отново бяха започнали да треперят докато стискаше чашата...

Изчезнах. Вече не можеше да ме види, скрих се от погледа й. Трябваше да видя реакцията й. Исках да видя какво ще се случи ако направя това, което очакваше. Но аз не си тръгнах бях точно зад гърба й, наблюдавах рошавата й коса с наведена на страни глава. Очите ми изучаваха няколко от кичурите, които се бяха измъкнали от кокчето й и се спускаха по врата й. Крехкото й тяло се сви главата й се приведе напред. Не виждах лицето й, но не ми и трябваше за да знам, че думите ми бяха разбили сърцето й отново. Щеше ми се да остана тук докато не се обърне и не ме види, но желанието да я прегърна беше по-силно от всичко друг на този свят. Озовах се зад нея преди дори да усетя как се придвижих. Ръцете ми се обвиха около нея и притиснах гърба й в гърдите си. Краката ми заеха същата поза, прилепиха се до нейните, така че приличах на нейната собствена обвивка, която да я пази от всичко.

- Мисля, че ще се почувстваш по-добре, ако не оправдавам очакванията ти... - Прошепнах близо до ухото й и оставих лека целувка зад него. - Казах ти, че те обичам и няма да си тръгна. Ще ми се един път да ми повярваш.

'Нима очакваше друго?' питаше я съзнанието й подигравателно, докато високата мъжка фигура се изправяше от леглото й и изчезна от погледа й. Нещо в нея се пречупи, Аврора почти го чу как звука кънти из цялата стая, въпреки че беше само в главата й. Щеше да го убие този път, наистина. Тя го предупреди, щеше да си понесе последствията сега...

Син..
Тя щеше да има син. И да го отгледа сама. Защото се бе доверила на един боклук, на един нещастник, който не оценяваше дара, подарен му от нея. Не заслужаваше да живее... Гневът и тъгата се завихриха в нея като буря, докато по страните на лицето й отново бяха пропълзяли издайнически сълзи. Тя се протегна рязко и хвърли чашата, която държеше в ръцете си, разбивайки я в срещуположната стена. Пръстите й се плъзнаха в косата й и...

Зачервените й очи се разшириха мигновено, когато чу гласа му зад себе си. Той какво си мислеше? Че това е някаква шега? Тя трябваше да се смее ли?
- ПУСНИ МЕ, ИЗЧАДИЕ ТАКОВА. Ще те убия! - извика, огъвайки се в ръцете му, за да може да се измъкне. Беше изпаднала в буйна ярост от извратената му шега и всичко, което искаше бе да извие врата му.

- Мислиш си, че е смешно ли? Забавно ли ти се стори? Махни се от мен, кучи син такъв. Върви в ада. - продължи, неспособна да възпре гнева си. Паднаха на леглото и започнаха да се боричкат за надмощие. В този момент тя наистина си представяше смъртта му. Илюзиите й се изплъзнаха от ума й и хванаха неговия в плен, извиха тялото му, което в илюзията й се гърчеше от болка. Ръцете й се вкопчиха в тениската му, когато погледа й отново срещна неговия, най-накрая.

- Мразя те. Отвратителен си. - прошепна му накрая, когато успя да се осъзнае на време, за да не го убие. - Ако си тръгнеш отново ще те убия. И не просто да те изгоря. Няма да се разминеш толкова лесно. Мразя те. - каза му накрая, дишайки тежко и го пусна, след което се срути на леглото до него. Скри лице във възглавницата и остана там, оставяйки сълзите й тихо да се стичат по бузите й, попивайки в мекия памук.

Нима наистина беше толкова ядосана? Не, че очаквах друго. Просто исках да й покажа, че не съм такъв за какъвто ме мисли. Казах й, че ще остана с нея. Тя сама си е виновна, че не ми вярва... Поне не за хубавите неща. Обърнах и гръб и веднага помисли, че ще я зарежа. Не разбирах защо вижда само лошото в мен. Не бях чак такъв изрод. Изправих се срещу петнадесет човека заради нея
'И след това си тръгна без да й обясниш за какво!' - Подсети ме съзнанието ми. Права беше да ми няма доверие, не правех хубаво...

И преди да се усетя илюзиите й ме бяха впримчили в хватката си. Нямаше измъкване. Болката беше силна. Имах чувството, че всяка частичка в тялото ми се чупи. Стисках силно зъби макар да ми се искаше да крещя. Това продължаваше сякаш векове наред. Сърцето ми биеше толкова бързо, че имах чувството, че ще се спука от натоварването. Изобщо не дишах. Само мисленето ми причиняваше болка. Още по-голяма, изпепеляваща... Не можех ли просто да умра или поне да припадна. Защо имах толкова висок праг, преди което и да е от двете да се случи.

Всичко изчезна както се и беше появило. Със страх си поех въздух. Очаквах новата вълна да ме залее. Превъртях се на една страна с големи усилия, все още ми беше трудно да си поемам въздух, но това не ми пречеше да рискувам живота си отново като я прегърна и притисна към себе си. Чудех се как майка й още не е пристигнала, за да провери какво се случва.

- Аз пък те обичам... - Прошепнах до ухото й. Чувствах се още повече като парцал. Сякаш тялото ми изобщо не беше мое. - Затова те моля, не ми казвай, че искаш да си отида. Аз се чувствам така, както се почувства ти, всеки път когато ме гониш. Боли ме... Чуваш ли... Обичам те, не ми се живее без теб.

За няколко дълги минути в стаята беше настанала гробна тишина. Само звука от дишането им показваше, че в нея все още има две живи същества, две биещи сърца. Майка й вече беше будна, но не посмя да ги прекъсне, въпреки че бе дочула вече разправията. Слава богу, че поне тя беше тактична. Вече всички карти бяха на масата. Оставаше само въпросителната 'А сега накъде?'

Червенокоската се размърда леко в ръцете му, присламчвайки тялото си до неговото и много скоро скри лицето си в гърдите му, а нежните й тънки ръце се обвиха около кръста му. Така добре си пасваха, дори в задушната тишина, която изпълваше малката й стая, дори след всички тези тежки думи, които обтегнаха напрежението още повече. Що за връзка щеше да бъде това?

Мина време. Пет минути или двадесет и пет? Кой броеше вече? Сълзите й пресъхнаха, тялото й престана да трепери, а топлината му я успокояваше неимоверно много. Когато събра смелост надигна лицето си към неговото, но вместо очите му, тя срещна врата му. Достатъчно й беше. Надигна се леко и допря меките си парещи устни към кожата му, докато ръцете й се движеха бавно нагоре по тялото му, за да се увият около врата му. Бедрото й се плъзна до кръста му и много скоро тя бе напълно прилепена към него, а носа й съвсем леко докосваше неговия, устните й само на милиметри от неговите.

- Съжалявам... просто.. не го прави отново. Става ли? - попита с пресипнал и слаб глас - Ти си имаше своите причини и аз моите. Няма да стигнем до никъде със спор. И двамата сме виновни. - сега гнева й го нямаше и на негово място се бе появило само силното желание да сложат отношенията си по местата, поне за съвсем малко. Целуна го съвсем леко, мек допир, наподобяващ на докосване от крилете на пеперуда върху кожа - плах и несигурен. И въпреки всичко остана така. Не се отдръпна, когато ръцете му се плъзнаха по-плътно около нея, нито когато той й отвърна също толкова леко. Просто не трябваше да бързат за никъде.

Внезапно от очите й отново бликнаха сълзи. Тя премига няколко пъти, опитвайки се да ги спре и се подсмихна мрачно, отдръпвайки се леко от лицето му, но не прекалено много.
- Наистина ли ще е момче? По дяволите... - изхлипа тя и въздъхна измежду сълзите си.

- Обещавам. Никъде няма да ходя. - Прошепнах срещу устните й. Никога повече нямаше да си тръгна от нея. Кой нормален бяга от щастието си? В случая и аз не бях много с всичкия си, но я бях изоставял достатъчно пъти, не можех да си го позволя отново. Нямаше да си простя ако я нараня пак.

Устните ми отвърнаха на целувката й. Толкова нежна и толкова дълго чакана. Наистина си мислех, че никога повече няма да ме целуне. Не, че не си го заслужавах, но беше приятно, когато най-накрая реши да ми покаже чувствата си, които да различни от убийството ми. Протегнах се до нощното шкафче без да се отвързвам от нея и взех очилата си. Наистина ми се искаше да запазя бъдещето ни в тайна. Сега, когато тя ме искаше обратно.

- Да, ще бъде момче. Червенокосо с големи сини очи като твоите и кривия нос на баща ти... - Усмихнах се леко докато прехапвах устната си и я притиснах по силно към себе си. - Ще бъде обичан и от двамата си родители.

Погалих косата й нежно, плъзнах плъзнах пръстите си по бузата й и се приближих съвсем малко, колкото да отъркам носа си в нейния. Все още бях в лек шок, заради информацията, която тя ми предостави. Надявах се да имаме някакво време. Това да искам да бъда родител се разминаваше с познанията ми за родителството. Никога не бях държал бебе в ръцете си. Не бях подготвен, а на това мъниче му оставаха още седем месеца преди да излезе.

- Майка ти знае ли за това? - Мислите ми се насочиха в малко по-различна посока. Не се притеснявах толкова от Клаудия, защото беше либерална... Но Александру беше... Той беше страшния. Ако ме видеше сигурно би ме разпънал на кръст. - А баща ти?

Сълзите й продължиха да текат още известно време, докато една честна и истинска усмивка се плъзгаше по устните й, появи се дори лек смях. Щяха да си имат момченце. Едната й ръка се отплете от косата му и се плъзна надолу към стомаха й инстинктивно, сякаш за да го защити, макар че в момента опасността премина.

- До сега мислех за него просто като за 'нещо', но... то е истинско и просто.. - засмя се отново, хлипайки едновременно, докато хапеше устната си. Целуна го отново, този път истински, по-дълбоко. Устните й се плъзнаха по неговите, езика й премина по повърхността на неговите и скоро се вплете в неговия за няколко дълги момента. Това определено отпускаше много напрежение.

- Мисля, че е време да започнем да работим по дарбата ти. - изкоментира, когато се отдръпна на няколко милиметра и докосна леко очилата му. Не може до края на живота им все един от тях да ходи със слънчеви очила денонощно, все пак.

- Майка ми знае. Затова и е толкова строга спрямо отказването. Прие те само защото си мисли, че като не ни контролира, ти може да се измъкваш и да ми носиш нещо, а това би било лошо за бебето. - обясни, отдръпвайки се на достатъчно разстояние, за да водят нормален разговор. - А колкото до баща ми.. не, още не съм му казала. Знам, че трябва да е скоро, но мисля, че ще ми откъсне главата. За теб не искам и да мисля, защото ще бъде нещо доста по-брутално. Все още не съм решила как да му го поднеса. Може би в съня му, че там поне мога да го контролирам? Или първо да му дам успокоителни? Тежко ще е.. - въздъхна и прехапа устната си тревожно.

Беше ми толкова приятно. Да я държа в ръцете си, толкова близо до сърцето си. И тази усмивка... Усмихваше ми се и плачеше едновременно. Хормоните яко я тресяха, но нямах против, дори напротив. Хубаво беше, че свикнах с тормоза още от преди това. Показа ми най-лошото, на което е способна и дори това не ме спря. Обожавах я, точно такава, склонна към насилие.

- Няма да откажа помощ, даже ще се радвам. - Присламчих се отново до нея, не ми харесваше да бяга. Достатъчно време нямах право да я докосвам и сега исках да си наваксам. Не исках да я пускам. Какво ще стане ако днес пропуснем онези глупави занимания в центъра и тъпата терапия? Предпочитах да прекарам цял ден в леглото, а тя да е в обятията ми. Нежна и чуплива. Сълзите й да спрат и да ме гледа с дълбоките си сини очи. Да ме целува, да усещам вкуса й върху езика си и аромата й по цялото си тяло.

- Ако решиш да му казваш на лице в лице мога да дойда за подкрепа. Знам, че не ме харесва и най-малкото ще ме кастрира, но искам да знае, че ще бъда до теб в това дори той да не ме иска в живота ти. Ще се грижа за теб и за сина ни. Обещавам да ви обичам и да ви пазя с цената на живота си. Нали така правят семействата? - Проврях дланта си под тениската й и докоснах голото й коремче където се раждаше живота на нашето бебе. Прав бях. Тя ме правеше щастлив. Майната му на бъдещето, щях да живея за момента.

Тихото почукване на вратата отклони погледа ми от нея за миг. Не отговорих. Нито имах намерение да я пускам. Клаудия изчака малко преди да открехне вратата и да застане до нея.
- Защо сте още в леглото... Като децата сте. Обличайте се защото закъсняваме вече за кръжоците... Хайде. - Говореше така сякаш няма да приеме отказ. Не исках да им развалям дисциплината с появяването си, но нямаше и първи да я пусна. Ако Аврора реши, че терапията при сдуханите наркомани е толкова важна, че да напуснем леглото щях да го направя.

- Това е много мило предложение, но мисля, че ако баща ми те види, детето ни ще се прости със собствения си баща, преди още да успея да кажа на дядо му за него. Без да се обиждаш. Той още мен не ме харесва особено, камо ли теб.

Колкото и да заобикаляха истината, тя беше една - Александру Валдъз беше един много упорит, инат и гневен човек, който дори майка й не можеше да овладее на моменти, да не говорим щом ставаше дума за болната му тема - дъщеря му. Дъщерята, която беше такова разочарование за него, както никой друг, и въпреки всичко, която пазеше така ревностно от целия свят.

Червенокоската се намръщи, когато майка й прекъсна момента им и побърза да впие устни в неговите още в момента, в който Клаудия затвори вратата на спалнята й. Този път целувката беше по-продължителна, по-страстна. Сега, когато нервите й вече бяха в права линия, на дневен ред дойде едно друго нейно желание. По-специално...

- Как можа да измислиш проклетата история за братовчедите? Сега трябва да продължавам да флиртувам с преподавателя по танци, защото не мога да му кажа, че съм се събрала с братовчед си. - подразни го тя, подсмихвайки се накриво, но преди той да отговори устните й се плъзнаха по врата му, този път по-настоятелно, нямаше нищо невинно в допира им. Телата им се раздвижиха, ръцете им също, докато се опитваха да се вградят един в друг и се натискаха, съвсем забравили за предупреждението на майка й.

Поне докато таблата над тях не пламна като факла. И двамата станаха, за да се отдръпнат от огъня и се обърнаха към вратата, където майка й стоеше със скръстени ръце и недоволен поглед.

- Мамо...
- О, хайде моля те. Родител съм, все пак. Хайде ставайте, промяна в плана. Обадиха ми се брокерите, май са намерили идеалното жилище.

Преди да им остави избор да отговорят, госпожа Валдъз се обърна на пети и излезе, оставяйки вратата отворена, а с това и пламъците загаснаха.
- Ако трябва да се върна трети път, ще запаля нечий задник. - извика тя от коридора, което накара Аврора да пусне Мариус и да се претърколи на другия край на спалнята, въздишайки отчаяно. Ада продължаваше.

Ама можеше ли такова нещо сега. Тъкмо се разгорещихме. Бях почти сигурен, че ще направим същото нещо което правихме за да се окаже бременна сега. Аз може и да бях наркоман, но не бях свещеник. От време на време и аз си имах нужди. В последно време малко повече от обикновено.

Въздъхнах и се приближих до прозореца. По принцип беше възможно да използвам и вратата, но някак си не ми се искаше да вървя по улицата по тениска и боксерки... Особено когато боксерките ми бяха решили да ми утесняват. Тези детски мотиви сега придобиваха доста извратен вид. Може би трябваше да се откажа от тях, но пък тъкмо ги бях открил...

Побързах да се облека и да си взема неща за няколко дена, за да не пречкам като идиот само от прозорец на прозорец... Ако знаех, че само месец ще живея отсреща изобщо нямаше да си правя труда да си продавам апартамента. Което ми напомняше, че трябва да си намеря пари от някъде. По-скоро да начертая план коя банка да обера. Взех и папката с проучването което Аврора беше направила за дарбата ми. За по-късно.

Върнах се вече напълно облечен. Обикновена бяла тениска и черни дънки. Взех си и риза, ако ме втресе. Понякога ме заливаха студени вълни. За сега ризата я вързах на кръста си вместо колан, да държи панталоните на мястото им. Слънчевите очила бяха дежурни пред зелените ми очи. Косата си бях пригладил на малка опашка. Беше време и на фризьор да ида. Бих помолил Аврора просто да я отреже от тук от там, но не бях сигурен дали исках да й давам ножица и да я допусна толкова близо до себе си.

- Готов съм. - Завъртях се около нея и преди да се е усетила и я придърпах плътно към себе си. Ръката ми, която бях увил около кръста й, затегна хватката си. Погледнах към лицето й прехапвайки устна, преди да се приближа бавно и да я целуна. Завъртях я около оста й и се засмях весело. Това почти си беше танц. Не като тангото, ама все пак. - Защо, аз пък си мисля, че връзката между братовчеди е законна. Ще кажем че сме трети, всички могат да го духат. Освен това, ако случайно решиш да флиртуваш с танцьорчето ще ми се наложи да го предизвикам в дуел до смърт.

*Две седмици по-късно*

Пръстите й се заровиха в червените й къдрици, след което хванаха косата й и я вдигнаха, за да си повее малко. Умираше от жега. Стига. Не може да е такава жега, дори на климатик. Нали вече минаваше осем, защо не застудяваше малко?

Бъдещата майка се наплиска отново с вода, без да си прави труда да я попива от нежната й шия. Широката й бяла тениска с червен надпис ''Dump Him'' беше единственото, което носеше, като изключим бельото и въпреки това едва понасяше тези жеги. Защо трябваше да е бременна точно през лятото?
'Защото очевидно не знаеш какво е презерватив или противозачатъчно, глупачко' отвърна й съзнанието й, което я накара да се намръщи на отражението в огледалото.

След като намокри голите си бедра, тя излезе от банята и отново се върна в хола, където се настани срещу Мариус и намести слънчевите си очила. Огледа го - той беше без тениска, лесно му беше, но тя трябваше да спазва някакво благоприличие пред майка си, въпреки че й идеше да си съблече кожата, само за да почувства някаква прохлада.

- Виж, до никъде няма да стигнем, ако само се разсейваш. Ще започна да ти пускам ток вече, ако продължаваш така, така че се съсредоточи, ясно? - насмете го набързо, смръщвайки рижавите си вежди - Хайде пак. В папката пише, че трябва да го избуташ някъде в края на съзнанието си, за да не ти пречи на мисленето.

Изчака кимването му, след което посегна към очилата си, когато в хола нахлу майка й със сериозно изражение.
- Трябва да отида до щаба за няколко часа. Няма да мърдате от тук, нали? Не ме карайте да слагам камери, и за мен и за вас ще е неловко. След това ви очакват тестове, така че много внимавайте къде ще ходите и какво ще правите.

- Отивай, ние ще бъдем тук. Ако не съм го убила от досада, всичко ще бъде наред.
- Добре. Направих ви вечеря, във фурната е. Само да направите някоя глупост..
- Да, да, да, ще ни запалиш задниците, знаем. - прекъсна я Рори извъртайки очи, когато майка й й подари една блестяща усмивка. Тя мина и я целуна по главата, след което я инструктира строго да яде, а после напусна апартамента, оставяйки ги да се взират тъпо един в друг.

- Добре, вече наистина се съсредоточаваш! Хайде.. Готов ли си? - веждите й се вдигнаха и тя си махна бавно очилата, впивайки очи в неговите. Пак този празен поглед. Даже й се усмихваше. Изръмжа изпод дъха си и му пусна илюзия за ток, който минаваше през тялото му. Не силен, но достатъчен, за да подскочи. Е, предупреди го все пак.

Добре... Не разбирах как се очаква от мен да не се разсейвам, когато тя изглеждаше по този начин. Тениската едва покриваше бельото й, сутиен нямаше, бедрата й бяха влажни, сякаш капчици пот бяха избили по време на секс... Е, тези бяха от вода, но... По врата й също се стичаха капки вода, с които исках да утоля нуждите си. Не тези за вода. Едни малко по-различни нужди. И да, как да се концентрирам, като единственото нещо, за което си мислех през тези две изминали седмици беше секс?

Сънищата ми се бяха превърнали във филми на "brazzers", да не говорим, че имах чувството, че това нещо между краката ми изобщо не спада. Нямах кръв във мозъка, как да мисля? Сякаш горях в Ада, но жегата този път нямаше нищо общо. Чудех се от коя страна да си го преместя, а тя ми пускаше ток. Майка й излезе, а това предизвика нов заплес от моя страна.

- Добре... Опитвам се. Виж... - Въздъхнах и наистина цялата си концентрация се постарах да я вложа в това да го избутам в края на мозъка си. Как да стане това, като той хич не беше голям. И така. Представях си го като яйце... Като... Защо отново мисля за секс, мамка му... Затворих очите си опитвайки се да балансирам внимателно дишането си. Броях си наум, за да изчистя съзнанието си от всякакви мисли и когато в главата ми не остана нищо друго освен това, нека кажем яйце. Човечето в мозъка ми го занесе до най-отдалеченото място. Като пиколо, цак-цак. - Готов съм...

Бавно отворих очите си и погледнах в сините й ириси. Толкова красиви очи, покъртително прекрасни, пленяваха ме. Наклоних главата си леко на една страна и се приближих малко към нея. Това сякаш измести фокуса и яйцето отново се претърколи разбивайки се във вътрешната част на челото ми. Картините от мозъка й ме заляха и това леко ме засрами. Всичко, което виждах трябваше да накара режисьорите на "Bang Bros" да си подадат оставките до един. Стигаше само да си сложим камера в спалнята и да се започнем. Не разбирах защо отлагаме при положение, че и двамата едва се сдържахме вече.

Преглътнах...

- Аврора - затворих очите си за миг. - Искаш ли да продължим с тренировките когато майка ти се върне? - Отворих очите си и ги вперих в устните й, докато хапех своите. Погледа ми проследяваше линията на врата й, лазеше по тялото й, както биха лазили ръцете ми следвани от устните. Само да ми даде знак. Един знак...

Аврора изключително много се ядосваше на несериозността му. Все пак, как да му помогне, когато самия той не искаше да си помогне? Напротив, сякаш й правеше напук и все едно не беше на тази планета. Където и да витаеше, обаче, щеше да бъде приземен много скоро, само за да бъде изритан в стегнатия задник.

Думите му буквално я накараха да прищрака на друга вълна. В последните две седмици, откакто се събраха (официално?), майка й не се отделяше от тях, крайно притеснена, че може да се докопат отново до наркотици. Това, естествено, доста прецакваше интимните им отношения. И все пак, червенокоската бе толкова свикнала с факта, че някой е вечно наоколо, че изобщо не бе отразила факта, че за пръв път имат къщата само за себе си.

Хакерката усети как по лицето й плъзна познатата руменина, която предвещаваше последвалите я пеперуди в корема, както и силно пулсиране в областта на слабините. Чак не можеше да повярва, че най-накрая няма да види себе си в секс поза само в неговите сънища. Тя нямаше как да има мокри сънища, но доста често наблюдаваше неговите и в резултат мястото между краката й се бе превърнало в извор на Нил и Ниагара едновременно. Буквално той можеше да реши да я обладае в най-неочаквания момент и нямаше да има никакъв проблем с проклетата влага. А и тези хормони.

- Всъщност.. - започна тя, борейки се да запази строгия си поглед - Не, ако прекъснем сега, никакъв шанс после да се съсредоточиш. Хайде, продължавай. Затваряй си очите и се съсредоточавай. - подкани го, отдръпвайки се от него на достатъчно разстояние, че да може да опъне дългите си крака върху дивана, защото се бяха схванали - Аз, междувременно, ще се настаня по-удобно - обясни уж небрежно и преди той да отвори отново очите си, тя вече беше съблякла тениската си и попиваше врата си с нея, облегнала се на ръцете си, сякаш изобщо не се намираше само по черни, дантелени бикини пред него и я интересуваше само жегата от лятото.

Пълна резачка. Дори да имах отказа й, като някакви запаси в съзнанието си. То той беше нещо от сорта на: 'Може всеки момент да се върне за да ни провери.' или 'Ами ако изпрати някой да на нагледа?', но чак така да ме отхвърли. Можех да го приема за смъртна обида. Можех, ама на онзи, в дънките с къс крачол, изобщо не му пукаше. Направо през него си минаваше мнението й за концентрацията.

Дадох всичко от себе си, за пореден път. Получаваше се, за някакви секунди, но след това всичко започваше отначало. Минало, бъдеще, една голяма кашавица от спомени и предстоящи събития, от която започваше много яко да ме боли глава. Колко жалко, а ако освободя напрежението през него дали ще ми мине главата. Така мразех да похабявам ерекция. Живеех с идеята, че и те като дните на човек са преброени, и трябва да си ги използваш.

Когато се почувствах готов и вдигнах клепачите си, очите ми срещнаха нейните, но изобщо не стигнах до сините й ириси. Тези очи, ириси нямаха. Бяха идеално оформени, зърната й се бяха втвърдили, коремчето вече беше започнало да се оформя, но това я правеше някак още по-привлекателна за мен. Може би именно защото знаех, че моя син расте там. Това нямаше значение разбира се, защото така или иначе, погледа ми пълзеше навсякъде изучавайки всяка една извивка на тялото й. И сега, ако Той не скъса всички копчета на дънките едва ли щеше да му се отдаде друга възможност.

Осъзнавах, че стоя и зяпам с отворена уста, чене паднало до земята и изплезен език, но още не можех да реагирам. Колко бяха минали за нея? Не повече от пет секунди. Аз с години я гледах и й се възхищавах. Трябваше да бъда внимателен. Да, не бях виждал секс вече повече от два месеца, почти три, но трябваше да бъда внимателен с нея. Не исках да й причиня болка или да я натисна прекалено много. Внимателно.

Не губех време. Не знаех дали дори беше видяла движеният ми, с което се бях преместил над нея. Устните ми срещнаха нейните и останаха там за вечността... Само за една вечност. Имаше толкова много места, които исках да целуна, по тялото й. Движех ръцете си внимателно, но настоятелно, стремейки се да й покажа, че няма да съжалява за решението си да ме вземе, след като веднъж й се бях предложил. Не бяхме женени, но бях готов да изпълня съпружеския си дълг.

- Наистина се радвам, че размисли. - Пак бях забравил да дишам, пак бях задъхан и сърцето ми отново се опитваше да ми счупи ребрата, които пък за разнообразие бяха здрави. Бях стигнал до гърдите й, на които отделих специално внимание. На мен ли ми се струваше или бяха станали по-големи от предния път, когато правехме секс. Добре, после щяхме да го обсъдим. Майка й каза, че разполагаме с няколко часа, но на мен не ми се рискуваше. Пръстите ми минаха върху дантеленото й бельо по погрешка. Следващи път целенасочено се плъзнаха под него. Простенах тихичко до ухото й, докато ръцете ми започнаха да си играят със свалянето на последната дреха от тялото й. Щях да го запазя за разлика от предното. Този чифт ми допадаше, исках отново да я видя в него... А сега борбата с дънките. Мамка му... Дано не си свърша в панталоните. Тя беше толкова мокра... Бях сигурен, че ако се изпусна в боксерките ще го отреже... Бях много сигурен.

Интересното в случая беше, че Мариус наистина се върза на приказките си. След всички тези хормонални изблици и лудо натискане в три посреднощ, той наистина повярва, че тя ще стои пред него полугола и ще го измъчва с ментални упражнения. Все пак не беше само той загорелия...

Развеселен смях се откъсна от устните й, когато видя реакцията му. Тя очакваше той да не се подчини или просто да я нападне в момента, в който свали блузата си, кой да знае, че ще седи мирно със затворени очи. Все пак беше доволна, че веднъж беше успяла да го изненада и с удоволствие приветства устните му.

Пръстите й се протегнаха към дънките му в момента, в който той се изправи на колене. Помогна му да се освободи от тях и му хвърли укорителен поглед, когато забеляза липсата на бельо под тях. Беше обещал да се облича прилично покрай майка й. Не, нямаше време да мислят за това и да се карат. Ръката й обхвана ствола му и се раздвижи по дължината му, докато другата се обвиваше около врата му. Харесваше й да има някакъв контрол над него, поне временно, докато той не реши, че ще я има.

Бутна го назад. Пулсиращата му ерекция се стовари върху корема му, а тя съвсем небрежно се настани върху него, за да го дразни, напълно гола и толкова влажна. Наведе се към него и впи устните си в неговите за един продължителен момент, но само за един. После продължи надолу въпреки протестите му и неспокойното мърдане на тялото му постоянно, както и факта, че ръцете му не я оставяха на мира. Притискаха я в него, стискаха я, дразнеха я. Харесваше й.

Тялото й болезнено бавно се спусна по неговото, устните й обхождаха всеки контур, а езика й се плъзгаше по всеки релеф. Хапеше го без да се замисли и се радваше на ръмженето, което излизаше от гърдите му в различни тоналности. Всичко тихо приключи, когато устните й достигнаха члена му. Пръстите й го обхванаха отново и се задвижиха по него, докато езика й минаваше по цялата му дължина. Звуците, които издаваше той караха водопада между краката й да увеличи размерите си, просто едва се сдържаше сама да не се докосне. Вложи цялото си старание в тази предигра, надявайки се само майка й наистина да не се върне в следващите няколко часа, защото вече имаше болезнена нужда да го усети в себе си и да задоволи поне малко тази изгаряща и побъркваща нужда в себе си.

Но защо. Не искам никой да ме разбира погрешно. Оралната любов си беше нещо скандално, което вадеше душата ти с памук и ти показваше, че колкото и да си силен сам избираш да се подчиниш на човека до себе си. Дори да исках да продължим нататък ми беше прекалено приятно, за да мога просто така да я отблъсна от Него.

Пръстите ми се заровиха в косата й и нежно я притиснаха надолу. Ръцете ми по скоро следваха нейните движения, нейното темпо, отколкото да определят ново. Езика й си играеше с него, на моменти го усещах в тясното й гърло... Секунди ме деляха от това да освободя цялото си напрежение дълбоко в нея, но от грешната страна. Дишах тежко, ако изобщо си позволявах да дишам. Всеки път, когато въздуха напускаше дробовете ми образуваше различен стон, който издаваше удоволствието ми.

Тялото ми се извиваше под ласките й. Нежните пръсти, които го докосваха, устните й стегнати около него. Понякога и зъбите й, който незначително и секси драскаха ствола му. По дяволите тази жена. Преместих ръцете си на меките възглавници от двете страни на тялото си. Стиснах ги силно. Имах чувството че само от това ще ги скъсам. Никога не бих си позволил да приложа такава сила върху, която й да е част от тялото й. Побъркваше ме. Танцуваше по всичките ми сетива, а когато очите ми срещнаха нейните... Нищо. Съзнанието й беше заключено за мен. Цялото напрежение. в това да се удържам, може би рефлектираше върху дарбата ми, която сякаш някой беше изключил от тока.

- О, Рори... - Дори съкращението на името й звучеше секси, макар да обичах да го произнасям цялото. Също толкова красиво, колкото нея. - Моля те, спри... - Нов стон. Вече наитина не можех да издържам. - Ще свърша... Моля те.

Не успях да се измъкна от сладкия Ад, в който ме държеше за заложник. Или може би беше Рая? Следващите ми стонове бяха по дълбоки предвещавайки събитията. Аврора леко се отдръпна от мен, но продължи да движи ръцете си, който и последната капка не се изля върху корема ми и гърдите й. Едва си поемах въздух, докато наблюдавах игривата, горда усмивка върху устните й. Значи щяхме да играем така.

Изобщо не си губех времето със следващите действия, просто я бутнах назад и я повдигнах леко. Дупето й се опря в масата. Разбутах всичко и я притиснах със собственото си тяло назад. Аз не можех да легна върху нея, на мен ми беше малко високо, но пък все още пулсиращия ми член погали влажната й женственост. Устните ми се разбиха в нейните за дълга целувка, докато търсех място на ръцете си върху тялото й. Просто не можех да й се наситя. Оставих няколко целувки и върху врата й, а след това притиснах гърдите й с едната си ръка. Целунах корема й. Задържах устните си върху него за няколко секунди затваряйки очите си. Щях да й го върна, за това, че не ме остави да й се насладя от началото. Другата ми ръка разтвори краката й придържайки вътрешната част на бедрото й, Малко преди да заровя лицето си там. Там, където извора на насладата й излизаше на повърхността. Езика ми мина по цялата й дължина, за да се насладя на вкуса й. Изръмжах тихо, когато чух стона й и повторих движението. Този път задълбочих. Задържах езика си в началото й и го размърдах там. Отдръпнах се на сантиметър поглеждайки към лицето й, преди да се върна към заниманието си. И докато тя се наслаждаваше на приближаващия си край, го усещах как става все по-твърд. Започваше да пулсира отново, от желание, да я покори.

По дяволите...
Това беше единствената мисъл в ума й, когато усети пластичния му език, смесен с металната обеца на върха му, да минават по цялата й сърцевина. Нямаше други мисли, нямаше други притеснения. Какво като майка й ги завареше така? Или някой от гардовете на баща й? Нямаше да й пука дори баща й да влезе, вероятно. Стига магията да продължи.

Имаше нужда да го усеща по-близо до себе си, да чувства интимността му, да вижда тези зелени очи, но и сега гледката й си беше просто съкрушителна. От устните й се изтръгна нов стон, когато тя се поизправи, подпирайки се на лакти и погледна надолу към него. Изгаряше при допира му, при ласките му. Това диво, неистово желание побъркваше всичките й неврони, подклаждайки първичния й глад за него.

Прехапа силно долната си устна и се отказа да се опитва да се държи на положение. Тялото й се срути на масата, когато ритъма на езика му се усили и пръстите й се плъзнаха в косата му. Краката й се свиха в коленете и съвсем леко се подпряха на края на масата, за да не му пречат. Тялото й се притискаше към лицето му, напълно загубила контрол. Искаше просто оргазъм. Един, десет, няма значение, колкото и да е, само да не спира.

Стоновете й огласяха стаята, неговото ръмжене само засилваше възбудата й. Тялото й не й се подчиняваше вече, извиваше се във всякакви пози и се движеше с неговите движения, докато ръцете й стискаха ръбовете на масата, екстаза замъгляваше ума й. Краят й не се забави много, но пък сякаш продължи с години, докато той изцеждаше всеки грам останала сила в нея. Накрая се наложи да го избута назад, преди да рухне отново, за да може да си вземе дъх. Сърцето й биеше, кожата й бе мокра и адски чувствителна (всеки сантиметър от тялото й), по гърба й минаваха леки конвулсии и цялата потреперваше нервно, но този път не от наркотици.

- Ела тук, идиот такъв. - прошепна му, останала без дъх, все още без възможност да се надигне, за да го целуне, но пък по устните й пълзеше искрена и глуповата усмивка, която просто не можеше да скрие. Той я беше разбил. (или просто тя не беше свършвала от мноого, много време)

Ама защо пак с лошото? Защо да съм идиот? По мой сметки не се справих много зле. Нали все пак свърши? Това беше целта. Не можех да я стигна така, затова промуших едната си ръка под нея и я придърпах към себе си повдигайки я така че да седне. Тялото й се удари в моето, телата ни се притиснаха най-много в долната чат, където и двамата горяхме. Устните ни се разбиха в тези на другия и точно някъде тук беше точката на кипене. Имах чувството, че се разтапям върху нея.

Дланите ми пълзяха по гърба й, където пръстите ми се впиваха в кожата й докато тялото ми леко се движеше срещу нейното. При всяко помръдване тока минаваше през мен и ме изпращаше някъде в небитието където само тя съществуваше. Тя и нейното дяволско желание.

Може би трябваше да изчакам да мине още малко време. Да не я измъчвам от сега, но пениса ми сам намери входа й. Проникна в нея преди да усетя какво точно се случва. Беше съвсем малко, но я чувствах как пулсира около главичката му. Въздъхнах отново и игриво захапах долната й устна. Притиснах се към нея повече, още... Беше невъзможно да бъда по близо до нея. Проникването ми обаче се увеличи само с няколко сантиметра.

Откраднах дъха й. Пулсирахме в синхрон. Дали и сърцата ни биеха като едно? Моето го чувствах в главата си. Щеше да е хубаво да е останала някаква кръв за него.Размърдах се леко и се отдръпнах от нея, така че излязох изцяло. Усещах че беше готова за мен, но беше нечестно да ме нарича идиот. Бях далеч от мисълта да я ядосвам в точи момент, защото тя перфектно можеше да ми го върне. Бях прекалено уязвим.

- Тук ли? - Попитах вместо това и устните ми се извиха само от единия си край в крива усмивка. Премрежения й син поглед срещна моя, а в него четях само епитети, които биха наранили мъжкото ми его. Предпочетох да си ги запази за себе си, затова последва целувка. Ново притискане, ново проникване, но не повече от това което осъществих преди малко. Само някакви незадоволителни сантиметри.

Това беше истинско мъчение.
Аврора никога не беше предполагала, че секунди след като тъкмо свърши, може да иска толкова силно някой през живота си. Цялата изтръпваше, сякаш електричество протичаше през вените й всеки път, когато се свържеха. Тялото й беше прилепено в неговото, ръцете й кротко почиваха на гърдите му, а челото й се опираше в неговото, докато устните им си разменяха нежни и интимни целувки. Всяко движение беше сладка и горчива болка...

Толкова чувствителна, толкова нежна, разтичаща се върху него. Клепачите й трепваха при всяка промяна, но не се отдръпваше нито за миг. Наслаждаваше се на аромата му, който се впиваше по кожата му, дори на дразнещата игра, която упражняваше с тялото й.

- Ти си дявол. - прошепна му тихо във влажните му устни, след като отдели своите от неговите и плъзна върха на носа си по страната на лицето му. Ръцете й собственически обгърнаха врата му и го повлече към себе си, заплитайки се още повече в него. - Тук... моля те. - гласът й беше почти отчаян, почти като стенание, докато устните й се отъркваха в кожата му и търсеше близостта му. Побъркваше се, гореше толкова силно, че се притесняваше да не се възпламени в ръцете му, всичко бе толкова интензивно. Мускулите й се свиваха около него и се опитваха да го задържат повече време на мястото му. Той просто трябваше да го направи.. да остане в нея завинаги.

Тялото й направи нов опит да се задвижи срещу неговото и този път той не я спря. Пръстите й се плъзнаха по гърба му и се впиха в кожата му, докато тя набираше скорост, подскачайки върху него с бавно, но умерено темпо, без да отделя очите си от неговите. Толкова й харесваше да вижда изкушението в очите му.