Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

- Върви! Изведи я! - Най гадната част от това да си от Либра, беше, че доста често се случваше да се бием с опозицията. Биехме се с нашите. Всеки вярваше в каквото си иска. Опозицията в това, че хакерите нямат нужда от защита, ние в това че имат, а те май мразеха всички освен собственото си племе.
Три секунди. Точно толкова ми бяха необходими за да стигна до стаята в която се намираше. Беше се опитала да затвори добре. Доста неща беше струпала пред вратата, но със силата с която връхлетях нямаше начин да не поддаде. Хубавото на това че си бърз е това, че не ти трябва много време. Акцията приключи за тридесет секунди.
Пуснах я на пет пресечки от мястото на акцията и вдигнах очилата си върху главата оглеждайки я отгоре до долу. Не изглеждаше ранена. Усмихнах се широко и й намигнах все още без да поглеждам към лицето й. Трябваше да се върна и да натръшкам останалите. В интерес на истината и свръх скоростта не беше толкова често срещана дарба, макар че съм сигурен, че ще мога да избягам от всеки.
- Няма да мър... - Погледнах настрани, което беше достатъчно за изненадата ми. Тя ме удари... Не го очаквах. Ако го очаквах щях да го избегна.
Тя тръгна да бяга, което беше абсолютно безсмислено като се има на предвид, че я спрях на първата й крачка. Хванах я за раменете и я притиснах към стената, за да мога да я усмиря...
- Хей, хей... Успокой се! Хей. - Груба грешка попаднах право в очите и... Всичко придоби толкова ярки цветове. Винаги ставаше така, а началото и края на живота бяха най силни. Тук имаше и нещо друго. Премигвах тъпо срещу нея, гледайки я неразбиращо и не проумяващо. Трябваше да се съвзема.
- Либра ме пращат, няма да те нараня. - Добре че за мен часовете бяха секунди за други, защото в противен случай, щях да я гледам с часове докато я разгадая.
- Трябва да се върна за момчетата. Трябва да останеш тук, ще те пазим!

Веждите ми се събраха. Не очаквах такъв отговор. Разбира се не очаквах и веднага да се затича след мен, но се надявах да събудя поне някакво любопитство. Кога започнаха отново да си говорят и кога започна да се съобразява с мнението му? Дали беше на мнение, че не трябва да я приближавам? Ами ако не искаше да ме вижда? Тогава защо ми отвори прозореца? За да ми каже благодаря от учтивост? Сърцето ми се късаше...

- Не съм имал намерение да убивам никого... Така се случи просто. - Защо се оправдавах сякаш щеше да ми повярва. Думата ми, която нищо не струваше вече, поне докато не си види апартамента и доказателството, че наистина ме бяха хванали при тях. Така и не се върнах и те не ме потърсиха Не знам колко време са ме търсили и дали изобщо са ме търсили.

- Да разбирам, че няма да дойдеш с мен по свое желание? - Зададох следващия си въпрос и издърпах дългите ръкави на блузата си, за да прикрия новите белези от иглата по китките си. Не можех да си позволя да види пресните белези от иглите. Щеше да бъде малката ми изненада когато пристигнем в новия й апартамент.

- Стана случайно. Не съм ги търсил. Бях прекалено надрусан и припаднах, а на другия ден се събудих в тяхната лечебница. Но има ли значение? И да съм бил от тях от седмица желаят смъртта ми повече от твоята. - Нямаше смисъл от още оправдания, нито извинения. Чаках отговора й. Едно 'да' ни делеше от това и да я вдигна на ръце. А едно 'не' от това да я загубя завинаги...

Челюстта й се стегна в отражението на стъклото и Аврора затвори очи за момент, преди да въздъхне изпод дъха си. Усети промяната в тона му, виждаше, че усмивката вече я нямаше на бледото му луничаво лице. Момент, два, три... Само това ли разбра той от думите й? Не чуваше ли наранения й тон? Не виждаше ли истината? Колко точно друсан беше?

С рязка крачка червенокоската се върна пред него и срещна очите му смело, въпреки че предпочиташе да не научава абсолютно всичко за нея. Само за момент бе смелостта й. После погледна в страни.
- Не разбираш ли? Въпроса не е кой те е намерил, а че си останал там, след като знаеш, че те търсят... - гласа й заглъхна за момент, но в крайна сметка се обърна и отиде до нощното шкафче. - Няма значение. Да тръгваме.

Сложи очилата си, прокара пръсти през косата си, за да я намести, а после навлече върху пижамата си някакъв хибрид между рокля и суичер. Обу боти и се върна отново при него, поглеждайки го малко над черните рамки.
- Просто ме вземи. - щеше да му угоди, но само защото не бе излизала от тук почти седмица - Но ми обещай да ми намериш поне трева. Нямам дори цигари тук, а ще мине още време, преди да пречупя баща ми в съня му, за да ме пусне. - застави го тя с намръщена физиономия, но все пак се протегна към него и ръцете й обгърнаха раменете му.

''Откъде тази смелост, идиотке. Хвърляш се право в устата на лъва. '' скастри я съзнанието й, но тя не му обърна внимание. Ето, добави си ново сетиво към представата за него. Беше чула как гласът му шепти името й, видя го почти отвсякъде, а сега можеше да усети приятния парфюм, който се носеше от него. На Рори й идеше да зарови носа си във врата му, но реши да не е прекалено директна, затова пазеше някаква дистанция. За сега....

Седеше пред прозореца, виждах тъжното й изражение на лицето й. Липсваха й само сълзите. Билети за Сеул, два на брой, който продължаваха да стоят там докато тя не скъса единия и не взе куфара си.
Челюстта ми се сключи и издаде странен скърцащ звук. Тя ме беше чакала, защото аз й бях обещал да се върна, но аз не го направих. Знаех, че не е редно да го правя тогава, защото имаше опасност да ме следят, но сега... Просто трябваше да ида при нея както й обещах... Така и така се сбих с тях и те пак я бяха намерили. Можеше да й спестя всичко това, чакането... За човек като мен за когото скоростта е всичко, чакането е равно на смърт, а аз й го бях причинил. Това струваше още хиляди апартаменти докато й се извиня.

Повдигнах я от земята и ръцете ми я притиснаха силно към тялото ми. Не можех да си позволя да разбивам врати с нея на ръце, затова се приближих до прозореца. Отворих го и се покатерих на перваза му с един скок.

- Ще е хубаво да затвориш очи, не съм сигурен дали падането ще е леко! - Не бях сигурен дали мога да я стисна по-силно. Не се убихме... Можех да спра такси или да откраднем някоя кола, но апартамента й беше на около шест километра само. Щяхме да стигнем до него преди да сме успели да си хванем такси. Покатерих се направо и влязох през прозореца, от който бях излетял когато се биех с другия пич със свръх скорост. Пуснах я в центъра на хола, но реди да е успяла да разгледа вече се намирах зад нея. Дланта ми беше върху очите й, а другата ми ръка върху корема й притискайки я назад към предната част на тялото.

- Готова ли си? - Прошепнах в ухото й съвсем тихо, без белег да съм се задъхал. Какво бяха шест километра, а и тя беше лека като перце, колкото и слаб да бях. Внимателно отдръпнах ръката си от корема й и тази от очите й, но останах зад нея. - Обещах ти, че ще го оправя. Отне ми повече време защото бях малко счупен... Харесва ли ти? Малко промених цвете на стените и... - Гласа ми започна да се повишава, защото се отдръпнах с крачка назад и се завъртях минавайки пред нея. По устните ми отново изгря усмивка, докато търсех радостта й в изненадата. - Обещавам ако не ти харесва да го пребоядисам. Смених и вратата, защото предната беше счупена на две...

Бръкнах в джоба си и извадих ключовете за апартамента й и й протегнах ръка към нея. Знаех, че това не е извинения, че не се появих тогава, в онзи момент дори не бях започнал да го правя, но знаейки, че не мога без нея, не можех да я оставя да ми е ядосана. Какъв беше смисъла на целия живот тогава?

- Разгледай, идвам след две минути. - Щях да иде да й взема трева и цигари след като това искаше. Май щеше да е хубаво да скрия и спринцовката, която беше останала на масата, но в крайна сметка нали щях да й взема от каквото има нужда, пък ако има желание щях да споделя.

Две минути по късно отново бях при нея, както обещах. С цял плик трева и кутия цигари. Още нищо не беше казала. Дали пак се сърдеше за нещо? За Опозицията?

- Аврора? - Прошепнах, защото не знаех къде е изчезнал гласа ми. Някъде в страха, че тя ще ми е ядосана. - Не ти ли харесва?

Когато той се озова на ръце с нея, стъпил на перваза на шибания прозорец, Рори не устоя на желанието да скрие лице във врата му. Това определено не беше любимата й част от височините. Всичко си имаше границите, а тя... ами тя не обичаше много да се разхожда по вертикалните стени на сградите. Под суичера бе скрила папката с цялата информация, която бе пристигнала днес. Беше за него, тя нямаше полза от нея. Очилата й едва не хвръкнаха.

Когато отново се намери върху стабилна повърхност краката й трепереха от напрежението и сърцето й, което буксуваше като парен локомотив в гърдите й. Мислено му благодари, че остана известно време зад нея и я придържаше, защото имаше чувството, че ще се срути на земята

Не повярва на очите си, когато ги отвори. По последни данни полицията още го държеше за последни разследвания. Можеха да я пуснат доста по-рано там, но тя си купи нов апартамент и отложи нещата с този. И ето, че стоеше пред напълно реновираното си жилище. Хвърли папката настрани, за да не се налага да я държи и ръцете й покриха устата й. Подскочи веднъж, без да съумее да скрие усмивката си и започна да обикаля напред-назад, за да разгледа всичко. Бе различно, но стилно. Допадаше й интериора, цветовете си отиваха.

Нямаше търпение да се върне той, за да му изкаже благодарността си, но тогава намери нещо притеснително на масата си. Спринцовка. Вдигна я и я поднесе към носа си. По дяволите, този идиот... Колко точно бързо искаше да се убие? Щеше да му счупи главата. Щастието й внезапно се преобразува в гняв. Това ли правеше? Затова ли беше в това състояние? Нали искаше да си върне скоростта? Как щеше да го направи с тези пумии?

Когато той пак се върна очите й вече прогаряха дупки в лицето му. Толкова гняв... Беше готова да го накара да си отхапе ръцете, само и само да не прави подобни глупости отново.
- Ти малоумен ли си? Бавен ли си, че не разбрах? Знам, че си тъп по принцип, ама чак толкова не очаквах... - тук вече можеше да вика колкото си иска - Оставащите ти дни живот ли си отброяваш с това? - попита, показвайки му спринцовката в ръката си. Беше махнала иглата и предпазителя и докато говореше изпръска цялото съдържание на земята, наблюдавайки как треперенето му се засилваше и едва се държеше на мястото си. Глупак.

Запрати го със спринцовката и зарови пръстите си в косата си.
- Осъзнаваш ли какво правиш? И какъв идиот си да го правиш? Ще умреш за нищо, смотаняко. - извика му гневно и този път хвана дебелата папка с информацията. Ако го запратеше, той щеше да се отмести, затова почна да изважда всички листи и да ги хвърля във въздуха.

- Ето ти шибаната дарба. Отидох до шибан друг континент заради теб. Въпреки, че ти не се върна. За да ти помогна, за да си върнеш шибания живот. Аз не мога да се отърва от илюзиите си, но ти можеш да го контролираш. - навсякъде летяха листи - А какво правиш ти? Друсаш се с каквото ти падне? Какво не е наред с теб, по дяволите? - бе достигнала кулминацията си, в която се приближи до него въпреки цялата вълна от листи и започна да го бие с папката. - Откачен кучи син.

Накрая въздъхна и засили и папката към земята, след което взе тревата и цигарите от ръцете му. Което запали първо - все щеше да е добре. Сега се тресеше от нерви.

Прав бях. Ядоса се. Трябваше да скрия проклетата спринцовка. Навличах си ненужен гняв, който вероятно не беше провокиран само от наркотиците, който взимам, а и от нейната абстиненция. Не беше взимала нищо от доста време и това се отразяваше на гнева й.

Опитах се да притъпя треперенето си но ми беше почти невъзможно. Много трудно. Когато тя се опитваше да избяга от мен, след като си изля всичко аз я последвах. Виждах, че я е грижа. Пукаше й за мен, дори повече отколкото беше показала преди. Кой би отишъл заради някой си в друг континент, за да прави проучвания.

Устата ми беше пресъхнала. Вече бях прекалено пристрастен, за да се опитвам да спра. Оставих листовете за момент по пода и се изправих пред нея спирайки я. Очите ни се срещнаха отново. Беше ми бясна и го виждах дори без да притежавам емпатия.

- Знам... - Спомените й ме заливаха. Разговорите с различните хора. Книгите в огромната библиотека, сайтовете, които беше преровила, за да открие информацията. - Знам, че си заминала, знам, че си ме чакала, за да дойда с теб и съжалявам, че не го направих. Ако не се бях надрусал след като братовчед ти ме изгони нямаше да изпадна в онова състояние и опозицията нямаше да ме намери. Нямаше да ме вземат и щях да си позволя да дойда, но след като ме откриха не можех да им позволя да те открият.

Да, вярно, че пак я намериха, но тази вина не падаше на плещите ми, само всички наранявани след схватката с тях. Все още се възстановявах, а хероина доста помагаше за заличаването на болката. Действаше като морфин, само че по силен.

- Имам нужда от това... За мен никой не се грижи Аврора, аз нямам лекарски екип, а една превръзка не е достатъчна да излекува всичко. Счупен съм, не само чувствата ми, а и тялото ми. - Отклоних очите си от нейните и взех тревата от ръцете й. Трябваше ми нещо с което да претъпя поне малко нуждата, преди да съм си свалил кожата с нокти. Настаних се на дивана й и разтворих пликчето на масата. Пръстите ми трепереха прекалено много...

- Мамка му... - Не можех да го разпределя, да го свия, нищо. Бях безполезен и дори това, че навих ръкавите на блузата си, за да не ми пречат, не помогна.

Червенокоската запали цигара и вдиша дълбоко цигарения дим, после втори път, трети път. Спокойствие. Имаше нужда от спокойствие. Издиша в негова посока дима, след което пак си взе пакетчето с трева и започна процедурата по свиване, докато той нервнечеше до нея.

- Знаел той.. какво знаеш, мамка му? - каза му с хладен и рязък тон, без да отмества погледа си от листчето в ръцете й. Изминаха няколко дълги минути, докато успя правилно да разпредели съдържанието, а после загаси цигарата в пепелника на масата (колко предвидливо) и облиза листчето, преди да го завие. Пръстите й минаха няколко пъти през цигарата, за да донаместят материала, след което го запали и вдиша няколко пъти, след което му го подаде и се обърна на една страна, свивайки единия си крак в коляното.

- Наясно си, че има болници, НАЛИ? Да не говорим, че ти нямаш нужда от това, имаш нужда да бягаш. Така организма ти се регенерира. Като при вълците. Нямаш нужда от някакви боклуци в системата си. - каза му и хвана едната му ръка рязко, издърпвайки я към себе си. Вените му бяха в критично състояние. Целия беше насинен от несполучливи опити и пукнати вени. Челюстта й се стегна и тя отново си взе тревата от него.

- Има и други медикаменти. Други начини. Наистина ли смяташ, че хероин ще ти помогне да се оправиш? Да се излекуваш? Мислех, че си по-умен от това. Вбесяваш ме толкова много.. - измърмори му отвратено и му върна ръката рязко, след което отново си дръпна няколко пъти. Подаде му я отново и задържа дъха си, след което се изправи и започна да обикаля пред него.

- Толкова си смотан.. толкова тъп. Не знам изобщо защо ти се връзвам. Прави каквото искаш. Троши си главата. Еби се и толкова.. - главата й успешно вече се замайваше. Света й се завърташе на триста и осемдесет градуса, но тя продължаваше да върви напред-назад като лъв в клетка. Хвърли очилата си на дивана и накрая се спря на едно място,скръсти ръце и постави пръстите си в основата на носа си, този човек й причиняваше главоболие. Поне дракона пак се върна..

- Единственото, което мога да ти кажа, е, че човека с който се запознах ме дразнеше изключително много, но той беше много по-голям мъж от теб. И мисля, че той би се отвратил от сегашното ти състояние. - каза накрая, без да го поглежда.

Поднесох тревата към устните си. Вдишване...
Задържане на дъха. Секунда, две... Десет.
Издишване...

Погледнах към Аврора, която така и не се спираше. Обикаляше напред назад. Даваше вид на загрижена и вероятно беше така. Напсува ме. Дръпнах отново. Това ми беше крайно недостатъчно. Трева. Идваше като нещо, което можех с лекота да прескоча и да мина на по-твърдото. Хероин например.

- Права си. Отвратен съм от себе си. - Дръпнах отново преди да протегна ръката си към нея, за да й подам остатъка. - Но теб какво те интересува това?

Треперенето на ръцете ми малко се успокои и се заех да свивам нова цигара. Внимателно разпределях състава и я свих като... Като човек който не е свивал друг път. Не ми се беше и налагало. Беше без значение, важното беше, че ще се изпуши. Запалих го. Вече главата започваше да ми се замотава.

- Искаш да ми кажеш, че ти пука за мен? Браво, ти си единствената. Нямам си причини да живея, а на съвестта ми тежат толкова много хора... Погледни ме, аз съм развалина. За какво да се боря? - Това много приличаше на оплакване, а не исках да изглежда така. Вече бях изгубил желание за живот/ Тя беше единственото нещо, заради което все още не бях сложил края. Надеждата, че между нас може да се случи нещо. Че може да е вълшебно. Мечти, надежди. Тя ме презираше. Защо изобщо бях тук? Какво правех? Какво исках?


- Знаеш ли защо съм още жив? - Погледнах към нея след поредната дръпка и леко се засмях. - Защото чувствам. Изпитвам странни чувства. Забранени, но толкова интересни... - Последно дълго и дълбоко вдишване. Вече ми беше прекалено смешно. Дори жалки живот, през който само съществувах.

Нова въздишка.
Добре, май доста я хвана.
Аврора се загледа в цигарата си, натъпкана с трева, или по-скоро угарката от нея. За какво се ядосваше? Чакай, ядосана ли беше наистина? Изпитваше ли нещо изобщо? Коя беше тя изобщо? О, не, не и екзистенциална криза.. Беше твърде рано за това.

Рори загаси цигарата след поредната дръпка и прекрачи масата, след което седна върху нея и скръсти крака под себе си, отпускайки дланите си в скута си.
- О, хайде моля те. Цивриш като бебе. Ооооо нямам си никой, оооо боли ме, ооо аз съм начинаещ наркоман и съм малко тъпичък. - имитациите й бяха плачевни, а звуците, които издаваше вместо плач приличаха повече на боен вик на бродниците от Игра на Тронове, отколкото на неговия плач, но това нямаше значение. Засмя се на собствената си идиотщина.

- Ти и чувства? Нямах идея, че имаш такива неща. Ядат ли се? Как изглеждат? - попита, накланяйки глава, ама тогава усети, че нещо много й натежава главата внезапно, та се върна в право положение и се подсмихна мрачно - Не, занасям те, не съм толкова напушена още. - взе му цигарата от устните с едно протягане и се подсмихна - И какви са тези ..чувства...каквито бяха там. Забранени, странни, интересни и каквото беше още там? - попита го, преди да си опъне два пъти и да му я върне, задържайки дъха си и облегна лактите си на коленете си, а после отпусна глава в ръцете си.

Повдигнах веждата си гледайки към нея невярващо. Честно едва я разбирах, че всъщност се опитва да ме подиграва, а не да ме напада. Разхилих се. Честно, сигурен бях, че не изглеждам така... Това беше ужасно. Прехапах леко устната си и се поизправих от облегалката на дивана привеждайки не напред към нея. Облегнах лактите си на коленете и се усмихнах с най-чаровната си усмивка. По лицето още имах жълто зелени петна от синините, които бях придобил при последното й спасяване, но по принцип си бях красавец.

- Ами не знам, странни са едни такива. Падам си по едно момиче. Красавица е. - Дръпнах няколко пъти преди да загася и втората угарка. Задържах дъха си преди да пусна дима на свобода право към лицето й. Прокарах едната си длан по наболата брада, а другата ръка отпуснах в ъв въздуха все още облегната на коляното ми. - Но мисля, че тя не си пада по мен.

Поколебах се дали да свия още един, но се отказах. И сега ни беше хванало, а още не беше започнало да действа с пълна сила. Това малко щеше да притъпи желанието за по-силния наркотик. Нещо като отсрочка, която нямаше да трае вечно.

- Значи тя всеки път когато ме види, се опитва да ме убие или подхвърля подобни заплахи. Постоянно ме обижда, но е адски секси, докато го прави. В по голямата част от времето си носи едни очила, които я карат да изглежда като мръсница. - Прехапах единия край на устната си и преместих погледа си някъде настрани. Просто не можех да изтрия глуповатата усмивка от лицето си. - Според теб... Дали ще мога да я сваля? Тя малко си мисли, че съм боклук, защото започнах да се друсам, но наистина се надявам да ме помни като човека който бях когато се срещнахме, защото съм си същия отвътре..

Това не му беше обикновеното държание. Ставаше му нещо. Или тия наркотици му бяха размътили ума много злобно, или просто някой го е фраснал с тиган по главата, точно преди да дойде при нея и сега имаше частична амнезия. Все пак Рори не успя да скрие изненадата си. Веждите й подскочиха нагоре и побърза да стисне устни, за да не се изхили по най-долния начин по средата на любовните му излеяния.

Късно. Много късно. Нямаше как да се сдържи вече.
Когато Мариус млъкна тя избухна и се смя доста време. Едва не падна от масата, върху която стоеше, но все пак успя да се задържи и отново се облегна с лакти на коленете си. И въпреки че лицата им бяха доста близо, на нея пак й се размазваше понякога пред погледа, подобно на ненастроен фокус на фотоапарат. Как да не ти е смешно... Добре, вече сериозно.

- Извинявай, извинявай.. - каза му и стисна устни, въпреки че развеселената й физиономия не можеше да бъде измита - Добре, сериозна съм. Чакай.. - прочисти гърлото си и се опита да си придаде сериозен вид - Значи... Никакъв шанс да те хареса просто. Нулев. Даже под нулата. - започна тя, потупвайки го по рамото за момент, след което върна ръката си и поклати глава, но не се отдръпна.

Колкото и да се опитваше Аврора да задържи комичната обстановка между тях, някаква част от нея регистрираше как сърцето й пропускаше няколко ритъма от време на време. Ама то е заради тревата, разбира се. И дъхът му, който се разливаше по лицето й (да, толкова близо бяха) не гъделичкаше приятно кожата й изобщо. Червенокоската запали цигара и прехапа устна, преди да продължи, докато той се мръщеше. В корема й се зароди приятна тръпка от начина, по който я гледаше. Я, чакай.. тя му беше бясна.. Ама толкова важно ли беше сега?

- И знаеш ли защо? - попита го, повдигайки този път само една вежда с развеселено изражение. Откъде-накъде пък чуваше и сърцето си сега? Това защо ? - Защото си грозник. И нямаш обеца на езика, която тя иска да откъсне от първия път, в който я видя, защото я дразниш прекалено много. Пък и не е като да се разминава за пореден път със смъртта заради теб. Просто не виждам как ще се получи между вас. Изобщо не си съвпадате. - каза му, вживявайки се твърде много в ролята си на психолог и намести очилата си, преди да издиша една струя дим в лицето му.
- А и да не говорим, че баща й й нареди да стои далеч от теб, а тя следва всяка негова наредба и желание. Просто не ви е било писано.

Накрая Рори вдигна рамене, сякаш бе в безизходица и поклати глава съчувстващо.
- Плюс това ти не искаше да я включваш във въображаемите си тройки с нейни приятелки, а това е удар под кръста. - допълни, пулейки му се насреща, все едно му казваше "Казах ти". После се ухили като котарака от Алиса и отново вдиша от цигарата си.

Тъжно, наистина много тъжно. Щях да се разплача дори, ако в очите й не виждах моментите в които се въргаляме между чаршафите. Направо усещах целувките ни, толкова осезаемо, че започнах да настръхвам. И все пак се опитваше да се дърпа. Не можех да се сдържам, просто се смеех тихо, а понякога успявах да свеждам смеха до проста широка усмивка.

- И какво. Ще преживея една обеца, макар да съм сигурен, че на нея би й харесало да се намира върху определени части от тялото й. Ако трябва, ще спра да я спасявам и без това последния път едва не ме убиха, на няколко пъти. - Отново прехапах устната си за момент, и се наклоних още малко към нея. Вдишах дима от цигарата й, но все още беше далеч, на около десет сантиметра от дъха разстояние.

- Пък и не ме грее какво иска баща й или какво й дава. Той и мен заплаши, но аз се върнах при нея. Не ми е приятно, когато я няма, сякаш всичко наоколо е празно. - Тя дръпна от цигарата си отново. Когато я отдръпна се приближих още и улових дима, който тя изкара на тънка струйка. Сега се намираше в дробовете ми. Част от това, което е било в нея. Обстановката беше интимна, задушевна. Напрежението пукаше апартамента по шевовете, а на мен ми беше смешно, както когото гледам клипчета на котки, който правят забавни неща.

- А оправданието ми за това, че не исках да я включвам в тройките е просто. - Трябваше да спра да си дъвча устна. Изядох я от толкова хапане, а и как няма. Тя беше прекалено близо, вече можех да усетя аромата на парфюма й, примесен със смешния мирис на тревата, който витаеше навсякъде около нас, но не можеше да ме опияни така както близостта й. Бях й казал, че не искам да го дървя за нея, вероятно повече от два пъти, но истина беше точно обратната. За нея исках да е като кокал-нямаше да се излагаме! Сякаш да й покажа, че мога да съм по-добър от другите, защото знаех те какви са били. Исках да я направя щастлива. - Нямам намерение да я споделям... Искам я само за себе си.

Не отделях очите си от нейните, вече нямаше какво да виждам, бях видял всичко, но тревата, което замъгляваше ума ми не ми позволяваше да предам Богу дух и да изгубя съзнания, перфектното съчетания. Може би трябваше да си остана на нея и да се примиря с това, че виждам чуждите спомени и бъдещи неволи, но нямаше да мисля за това сега. Нито за алкохола, нито за цигарите и дима, който отдавана беше напуснал дробовете и на двама ни, нито за хероина. И той беше на заден план. Най-отпред винаги щеше да е тя.

Фантазиите й от предните дни нахлуха отново в съзнанието й, докато той говореше тихо с този кадифен секси глас само на дъх разстояние от нея. По дяволите, тя беше напълно изгубена вече. И колкото и да се опитваше да се убеди, че това не е добра идея, че вероятно скоро главорезите на баща й щяха да започнат да я търсят, щяха да събудят и него и щяха да вдигнат целия град заради нея, сякаш тя бе станала недосегаема за тревоги.

Точно там, на този малък диван между тях се завихряше нещо взривопасно. Приглушените светлини хвърляха леки отблясъци в зелените му очи, докато тя се взираше в тях отново. Не желаеше да откъсва поглед от тях, дори това да значеше, че той виждаше всичко за нея. След поредното предаване на цигарения дим, върховете на носовете им се докоснаха леко. Тя не се отдръпна. Нито той. Дъхът й се учести, докато и двамата хапеха устните си огледално един на друг. Тялото й осезаемо бе повишило температурата си и сега онази така чаровна руменина бе плъзнала по страните й, докато специален блясък прехвърчаше в очите й.

Знаеше какво ще се случи, дори без да притежава неговата дарба. Усещаше го с всяка молекула на тялото си, но се опитваше да задържи този момент на изчакване още малко, за да се наслади на приятното вълнение. Пръстите й трепереха, докато загасяше цигарата си без дори да погледне към пепелника. Цялото й същество пулсираше. Познатата горещина се разливаше на вълни по тялото й, овършавайки всичко по пътя си, докато той й обясняваше, че не желае да я дели с други.

- Прав си... това наистина са много странни.. грешни чувства. - каза му почти с шепот, хипнотизирана от момента и плъзна върха на носа си по неговия. Той се приведе напред, но тя се отдръпна сантиметър назад. Засмя се кратко и тихо, осъзнаваща колко пресъхнало всъщност беше гърлото й от еротичния момент. Въздъхна леко... Боже, сякаш между краката й вече се бе настанил атлантическия океан. Червенокоската не осъзнаваше колко точно се нуждае от физически контакт. С него. Беше минала почти година от последния път..

- Е, пожелавам ти късмет с нея. Тя е луда. - проговори срещу устните му, докосвайки ги с движенията си. Дъха им почти се бе изравнил. Само още миг, още сантиметър. Червенокоската се усмихна вяло, поглеждайки запоследно в очите му, след което притвори своите. Колко още щеше да го измъчва? Колко щеше да измъчва себе си? Предаде се.

Устните й се впиха в неговите бавно, но настоятелно. Страстно. По дяволите.. Искаше още. Te се разтвориха и езика й мина по долната му устна, преди да се отдръпне за миг. Срещна този изгарящ, яркозелен поглед, който просто я сломи. Разби я. ОЩЕ. Преглътна отново, след което отново го целуна, решена този път да не се отдръпва толкова бързо. Вече не. Трепереше. И не беше заради абстиненцията. Желанието й я разяждаше, а дълбоката му целувка, която я оставяше без дъх и нито една здрава мисъл.

'Прецака се' помисли си тя 'при това много жестоко..' докато ръцете й се увиваха около врата му и се заравяха в бъркотията, която представляваше косата му. Дори не разбра кога тялото й бе изминало малкото разстояние и вече се настаняваше в скута му.
Още...

Не кокал. Беше от стомана вече. Бях толкова готов за нея, колкото не съм бил никога, за никоя друга. Не, че имах и богат опит в това, но... По дяволите, тя дори не ме беше целуна още. Чаках...

Сините й ириси искряха. Направо светеха в тъмнината и ме викаха. Тя ме викаше. Без глас, без думи. Тялото й ме привличаше като магнит. Идваше. Чакаше. Като пристан своя кораб. А кой от двама ни беше кораба и кой пристана. И двамата не бяхме достатъчно уравновесени, за да започнем каквото й да, колкото и да я харесвам. И двамата бяхме наркомани. Тресеше ни абстиненция. Бяхме напушени и може би най-важното... Имахме различни психически отклонения.

Дори те обаче се напасваха като парченца от пъзел. Отдръпнех ли се аз-тя ме следваше. Изгарях. Пулсирах.Треперех. Целия ми живот в момента се намираше в ръцете ми, в тялото на това миниатюрно момиче, което вече се извиваше над моето и се напасваше така, че извивките й да съвпадат с моите, а те прилягаха идеално. Сякаш от скулптор бяхме изваяни, за да се сливаме в едно, за да не се отделяме от другия. Кой щеше да спре това? Баща й? Лоши мисли, не мисли за него!

Сърцето ми биеше в ушите, засядаше в гърлото и пулсираше в члена, който издуваше панталоните ми до пръсване, вече. Това беше желанието, не търпеше отлагане? Ако изчакам сега, можеше никога повече да не се навие. А как да откажа пристрастяването към меките й настоятелни устни, които се движеха върху моите. Езика й, който се заплиташе в пиърсинга ми, въртеше се около него, засмукваше  розовия мускул от устата ми и го придърпваше целия.

Ръцете ми си позволиха да докоснат голите й бедра, пръстите ми се впиха в тях и адреналина ме заля още повече. Такава еуфория ме заля заради това. Кожата ми беше груба, а нейната-нежна, но за сметка на това тази вечер и двамата щяхме да прескочим ненужната инвентаризация. Щом беше тя другото беше без значение.

Не дрехите, които щях да съблека от тялото й. Не начина, по който си държеше косата, която щях да разпилея по възглавницата. Не тена на кожата, която щеше да искри от капчиците пот, които ще избият заради игрите, които си спретвахме по средата на нощта. Не големината на гърдите й, които идеално се събираха в шепите ми. Значение имаше дъха й, който отнемах. Тихия звук, който издаваше когато се отдръпваше от устните ми, за да завърти главата си на другата страна и да ме нападне отново. Приглушените удари на сърцата ни, който се удряха в ребрата заради напрегнатата обстановка.

Желаех я...
Желаеше ме...
Щяхме да се изпепелим, и не само заради огъня в косите ни. Този в очите беше в пъти по-страшен.

Какво беше това? На кой свят отидоха? И защо точно сега?
Все въпроси, на които червенокоската нямаше отговор, но бе твърде отвята от собствените си подбуди, за да разсъждава. Проклинаше се за наивността си. Знаеше, че той не е човек, на който можеш да имаш доверие. И все пак можеш..
Спаси я от сигурна смърт. След това я нарани. След това тя го спаси. След това той я предаде. И накрая пак я спаси. Каквото и да правеха, винаги се въртяха в някакъв порочен кръг, от който нямаше измъкване. До кога можеха да се спасяват? Колко още ще им даде съдбата? Не много. Рори не вярваше в късмета си. Не вярваше и в него, колкото и искрени да бяха очите му.
Но нима нещо грешно може да ти харесва толкова много? Определено. Живота й бе шибано доказателство за това. Всичко. Сърцето й щеше да изскочи, докато ръцете му докосваха кожата й, бе на крачка от сигурна хипервентилация, но запази само плиткото си дишане. Устните й бяха зачервени от притискане, топли, меки срещу неговите. Толкова омайващи. Вкуса му я замая, но тя продължи, издавайки тихи звуци на сладост в кратките им почивки. Сърцето й искаше да изскочи, не се подчиняваше на командите й най-накрая да умре, да заглъхне, поне за миг. Напротив, то сякаш знаеше, че много близо до него има друго, което биеше по същия начин и искаше при него. Не може!
Не, тя не го пускаше. Бе положила толкова труд да го скрие толкова надълбоко в себе си, че всеки да се усъмни в съществуването му. Затова ли бе хвърлила толкова труд? Толкова сълзи? Затова ли се бе старала да погребе всяко едно чувство? За да се вълнува шибаното й сърце от всяка малка дума и тъй предателски да я издаде. Нечестно.
"Няма да е нищо... просто една нощ." - новата й тактика за успокояване на съвестта й. Докато той се излегна, обаче, назад на дивана, а тя се надвеси над него и, задъхана от всички целувки и еуфория, се откъсна от целувката му, но не и от устните му, докато носа й се плъзгаше съвършенно нежно по страната на лицето му, а гадното й сърце прескачаше от близостта му.. по време на всичко това тя знаеше колко голяма напаст е всичко това. И какво мислите, че направи? По устните й пробяга нежна, искрена усмивка, докато се опитваше да различи вселените в очите му на фона на приглушената светлина. Отново го целуна.
По дяволите всичко.
Тялото й се изправи грациозно на колене, докато ръцете й се освободиха от връхната дреха и я хвърли настрани, оставайки само по тънкия сатен на пижамата й. Очите й не го изпуснаха от взора си през цялото време. Остави дори очилата си настрани бавно, а после го издърпа към себе си в седнало положение без да каже повече и дума. Кожата й пареше. Неговата също. Искаше още от тази топлина. Искаше да изгори. Прехапа устна отново, намествайки се още по-плътно към него и притвори очи, преди да го целуне отново, някак собственически, почти варварски. Той бе разпалил дълбоко скрити желания в нея и сега тялото й си искаше своето. Нададе тих стон, когато тялото й се раздвижи неспокойно в скута му, в ръцете му. Усещаше го под себе си, твърд, величествен, възбуден. Възбуждаше се от мисълта, че му действа така.
Нямаше време за колебание.
Просто повдигна блузата му, хвърляйки я някъде далеч зад гърба си и спусна тъмночервените си нокти по гърба му, по врата му. Устните й слязоха до там. Минаха през очертаната челюст, а после проследиха линията надолу по врата му, та чак до основата му. Въздъхна отново. Ново движение и телата им отново се напаснаха по друг специален начин. Устните й минаха от другата страна на врата му. Захапа го. Изкачи се бавно нагоре до ушето му и целуна мястото под него, докато една мисъл бавно не се прокрадна в ума й.
А дали всичко това не е само илюзия?

Всяко решение което взимаме, правилно или грешно се отразява дълбоко на нашето бъдеще. Дори минимални решения като това какво да ядем на вечеря. А всичко това с отразяваше в очите й. Но сега не можех да видя нищо. Сякаш цялата вселена беше изчезнала. Беше дала на стоп кадър, за да мога да следя движенията й, които ми се струваха по бавни и от бавните.

Ръцете ми от бедрата й започнаха да се плъзгат нагоре към ханша. Разбирах на къде отиват нещата и от една страна се радвах, защото наистина не обичах да похабявам ерекция, а тази си беше внушителна. Нямаше как, трябваше да се покаже, че не съм чак такъв левак, а и не ми се беше случвало скоро да ми стане. Близостта й го провокираше. Начина, по който ме целуваше. Тези изпепеляващи устни, които запалваха пожари на всяко място, до което се докоснаха.

Когато посегна да съблича и мен, вече бях сигурен. Не ми трябваха повече знаци. Страстта течеше във вените ми вместо кръвта. Тя цялата се беше скупчила на друго място и вече пулсираше, защото не можеше да се събере. Ръцете ми внимателно се плъзнаха под потнитечето й. Кожата й беше толкова мека. Даже бебешката започваше да ми се струва груба в сравнение с нейната. Прътите ми нежно погалиха зърната й, които се бяха втвърдили, вероятно от възбудата. Прехапах устната си и мижейки потърсих нейните.

Ръцете ми вече се спряха на кръста й и я стиснах малко повече. Секунда по късно тялото й отскочи от мекия матрак, на който я пуснах. Покатерих се на леглото в спалнята й и разкопчах трескаво панталоните си, защото вече ме стягаха прекалено много и не можех да мисля, за действията си. Ръцете ми се облегнаха от двете страни на тялото й. Притиснах я между себе и и леглото и се отърках члена си между краката й, макар сатенениете й панталонки да бяха преградата, която лесно можех да преодолея ако искам, но беше рано. Исках да я изкуша още. Не беше достатъчно. Щеше да е хубаво да започна да си слагам бельо. Така развалях изненадата.

Нямаше да й дам да ми бяга. Лицето ми се зарови във врата й, където езика ми се спусна от ключицата й, до меката част на ухото й, което нежно подръпнах с устните си. Погледнах я само за миг, отдръпвайки се, дишайки накъсано, а няколко стотни по късно устните ми варварски се разбиха в нейните за следващата целувка равна на цял секс. Въздъхнах отново, дробовете ми не можеха да издържат на натиска, който им налагаше сърцето ми с бесния си ритъм. Секунда, две. Отдръпнах се и я придърпах към себе си, за да сваля потничето й. Сега вече наистина можех да се откажа от въздуха и щеше да ми се наложи, защото исках да целуна всеки сантиметър от тялото й. Затова и се захванах да изпълнявам желанието си. Започнах от устните й, спуснах устните си по врата й и продължих.

Надолу...

Аврора не беше сигурна кога стана, не забеляза дори промяната в тялото си, но в единия момент беше на дивана върху него и го изнасилваше с дрехи, а в следващия беше под него и... всичко стана много бързо за бавното й напушено съзнание. Развеселен смях напусна устните й, докато се опитваше да се измъкне изпод него, но той доста бързо я издърпа отново към себе си.

- Ако си мислиш всичко да вършиш с тази скорост бих желала да преосмисля решението си с целувката и така нататък. - изпротестира тя, смеейки се, заровила лице в косата му, докато той я целуваше. Беше й нужен един негов поглед, за да се разсмее отново, но после той я целуна и вниманието й пак се пренасочи в по-приятна посока.

В очите й заигра дяволит пламък, перверзна усмивка се плъзна по устните й. Не смяташе да го улеснява с изкушението, особено след като той вече стоеше върху нея, гол и прекрасен (тоя човек за бельо не е ли чувал?). Сега фантазиите й можеха да се заменят от реални картини за тялото му. (Е, не беше съвсем права с изказванията за неговия...)

Тялото й се раздвижи срещу неговото, единия й крак се обви около кръста му и тя въздъхна изкушено от цялото напрежение между тях. Устните му я покоряваха властно, страстно, изгарящо. Аромата му се попиваше във всяка нейна клетка, а от бельото й вече не ставаше нищо. Слабините й пулсираха болезнено силно, страдайки, че си бяха намерили играчка и все пак нямаше успокоение. Беше толкова... истинско. Толкова по-хубаво от вибратора й, чиито батерии вече бяха на издихание в последно време.

Зъбите й се впиха в рамото му и последва един продължителен стон, който шокира дори и нея. Това пък откъде дойде? Тялото й се притисна в него и нежността й се размърда по дължината му, която изпулсира в отговор. Те си комуникираха идеално и без тяхна помощ. А Аврора вече губеше разума си. Изпъшка недоволно отново, усещайки бавното мъчение на езика му, който пълзеше по плоския й корем. Тази шибана обеца.. Беше готова да го завърже, само и само да усети металното топче между краката си. Мъчение. Бавно, болезнено мъчение. Това беше всичко.

Пак грешка.
Рори си мислеше, че всичко е ужасно докато той си играеше със сетивата й, галеше я, стискаше я, притискаше я към себе си, дразнеше гърдите й, целуваше, засмукваше.. Кожата на червенокоската определено щеше да е обагрена в различни цветове на другия ден. Но и това не й пукаше. Искаше само той да я чука. Така, сякаш света щеше да свърши утре. Искаше тя да разбие неговия свят и щеше да се постарае в това. Но преди това.. Пръстите му обхванаха долнището на пижамата й и го свалиха. Ама защо само долнището? Той не виждаше ли колко мокра бе дантелата под него, колко пареше кожата на бедрата й, как цялото й тяло трепваше при всяко негово докосване.Нямаше да стане така.

Рори се изправи бързо, докато той все още беше на колене, и захапа долната му устна, обвивайки ръката си около врата му. Другата, обаче се плъзна по оформеното му тяло и погали 'магическата му пръчка'. Подсмихна се на определението си, но побърза да съсредоточи погледа си върху неговия.Очите й - леко притворени, езика й - проследяващ контурите на плътните й устни, които отново се бяха извили в тази дяволита усмивка. Пръстите й се обвиха бавно около ствола му, докато веждата й се повдигаше в задоволство, наслаждавайки се на изненадата му.

- Не е забавно да си играят с теб, нали? Започвам да си мисля, че само ме дразниш. - предизвика го тя и захапа брадичката му. - Можеш да легнеш по гръб, ако нямаш опит, аз и сама ще се оправя. - ухили му се развеселено. Трябваше да го накара да спре да я дразни, да го предизвика. Харесваше й. Дяволски много.

Нима тя се опита да накърни мъжкото ми достойнство? И нямах предвид отново, което гордо стърчеше нагоре в момента. Нямаше да се разберем така. Щях да й го върна много жестоко, ако продължава така. Даже нямаше да я чакам да продължава, направо щях да започна с отмъщението. Ако съм нямал опит... Как изобщо можеше да каже такова нещо.

- Мислех си, че ти харесва бързината ми. - Пошегувах се с нея докато спусках устните си надолу, оставяйки след себе си дълга диря от целувки. Останах на нивото на гърдите й, където езика ми се заигра със зърната й. Дланта на дясната ми ръка се плъзна по повърхността на влажното й дантелено бельо и пръстите ми го притиснаха плътно до женствеността й се раздвижиха леко на мястото на огнения водопад. Другата ми ръка се провря под тялото й и го притисна към моето. Кожата й беше по гореща дори от моята, а аз усещах реките от лава които текат по вените ми.

- Ще легна по гръб само когато ме надвиеш. - Прошепнах отправяйки поглед към очите й и леко се засмях когато тя се размърда недоволно. Пръстите ми се впиха в тялото й и ръката, която беше още под нея я задържа на място. Отдръпнах пръстите си от нежността й и внимателно хванах останалата част от бельото й и го дръпнах рязко. Не бях сигурен, че дори усети как то изчезна безследно.

Устните ми запълзяха надолу по кожата й търсейки следващата си цел, която беше извора между краката й. Прехапах устната си без да й позволявам да събере краката си. Беше толкова нежна, а аромата, който се носеше от нея беше опияняващ. Можех да я предвкуся преди да съм я опитал. Засмях се леко когато погледите ни се срещнаха, не можех да сдържа просто. Не се смеех аз, тревата ме караше. Преместих и двете си ръце на бедрата й, за да не реши да ми отреже достъпа и легнах по корем на огромното легло. Леко ми убиваше на корема, но щях да преживея. Опитах се да сподавя смеха си преди да се гмурна в нея. Ръцете ми грубо запълзяха по тялото й, на места притискаха стискаха, а от време на време в тишината се чуваха леките й стонове и доволното ми ръмжене. Реших да раздвижа нещата, затова забързах темпото не езика си, като ръцете ми започнаха да се връщат плавно надолу. Аврора започна да шава повече, а пръстите ми които отново се впиваха настоятелно в бедрата й се опитваха да я задържат на място. Нямаше да се измъкне лесно от мен. Чаках си оргазма от нея. С тази скорост едва ли щях да чакам много...

Да го надвие? Нима трябваше да го предизвика на дуел или нещо такова, за да вземе надмощието? Мислите й предизвикаха смях, но в следващия момент се сети за доста по-приятен начин да го победи. Облиза устни лакомо. Стига ръцете му да престанат да осуетяват опитите й за измъкване, щеше... Какво щеше? За какво си мислеше? Освен за пръстите му, които най-накрая й даваха някакво временно успокоение.

Тялото й бе толкова чувствително в тези мигове. Докато стоеше прилепена в него, притиснала едната страна на лицето си към неговата, така че устните й да достигат ушето му, и мъркаща доволно, Рори си помисли, че скоро ще се разтопи като масло между пръстите му от тази висока температура. Толкова хубаво... и после изведнъж изчезна. Мръсник..

Аврора зарови пръсти в косата си, докато извиваше тялото си неспокойно, но не пропусна да проследи с очи похода му надолу. Кога изобщо беше махнал бельото й? Беше готова да протестира, когато устните му се впиха в нея и тогава започна същинската игра и мъчение. Е, поне можеше да му признае колко по-добър беше от вибратора й. Имаше повече степени от него. И тази обеца... Съкрушаваше я. Главата й се маеше, гърдите й се повдигаха все по-бързо в опит да наваксат с пропуснатия въздух, докато ръцете й пълзяха по тялото й, докосвайки врата си, гърдите си и всяко друго място, докато той я изпиваше.

Тялото й не се подчиняваше. Познатите конвулсии, предвещаващи един мощен оргазъм се появиха изневиделица, при това толкова бързо, колкото и бельото й си отиде. Отмяташе глава назад, заравяше я измежду завивките, а от устните й излизаха все по-силни стонове и нечленоразделни опити за думи. Откъде се появи всичко това? Нямаше представа, но се опитваше всячески да се измъкне, за да успокои малко пожарите в слабините й, но същевременно и се притискаше към езика му, защото беше ненаситна.

- По дяволите..
Червенокоската едва си поемаше въздух, докато се надигаше леко върху една от възглавниците зад нея и срещна погледа му, докато се опитваше да укроти тялото й. Само още миг...Още малко. Там, точно там.. Не успя да издържи, въпреки хипнозата на очите му, и стисна очи, изпъвайки се като струна, докато най-накрая тялото й не се предаде на края си, а от устните й излизаха какви ли не проклятия. Викаше и скимтеше, заровила почервенялото си лице във възглавницата, докато най-накрая той не благоволи да я пусне.

Отпусна се на леглото, почти безжизнена. Доволна усмивка се беше лепнала мързеливо на лицето й, докато се опитваше да разкара косата, полепнала по кожата й и да си поеме въздух. Тялото й беше толкова чувствително, че при всеки негов допир, тя потрепваше цялата. Но не беше дискомфортно, напротив. Червенокосата красавица придърпа мъжа върху себе си и му подари една дълга и ленива целувка, докато събираше сили да го нападне. Не го пусна далеч от нея, но и нямаше да го похвали, ако той очакваше това.

Това исках от нея. Справи се идеално. До толкова идеално, че щях да свърша върху чаршафите й. Сдържах се, разбира се. Такава излагация не можех да допусна, след като най-накрая я държах в ръцете си. Внимавах да не се допирам до нея точно сега, защото не исках да я притеснявам с пулсиращия си член.

Започнах бавно да се изправям до седнало положение като я придържах така сякаш се страхувах да не я счупя. Едната ръка зад врата й, другата обвита около кръста й. След малко горещата й кожа се допря до моята и усетих влажната й женственост, която се плъзна по дължината на пениса ми. Въздъхнах тихо срещу устните й, усещайки как краката й се увиват около кръста ми и телата ни се притискат силно едно в друго. Захапах нежно устната й и я дръпнах леко. Засмуках я, след това направих същото с езика й. Закачах се, играех си със сетивата й.

Засмях се. Знаех, че така развалям момента, но се стърпях. Премрежения й поглед, който ми показваше, че е невъзможно да е по-готова за мен просто ме разконцентрира за миг. Държеше устните си леко разтворени. Не знаех дали ще е възможно да видя това някога с очите си. Сигурно вече съжаляваше, че е решила да пусне на 'грозника'.

- Прекрасна си. - Успях да каза през засмях и зарових лицето си със врата й, опитвайки се да залича смеха с целувки. - Направо невероятна.

Успокоих се за момент, което беше достатъчно да се раздвижа леко под нея и да може да усети, че вече нямам търпение да се гмурна в океана, който се опитваше да скрие между краката си. Дали обаче тя беше готова да го поеме целия беше под въпрос. Стиснах дупето й с две ръце и го размърдах върху себе си позволявайки си да издам някой друг стон и да прехапя долната си устна. Погледите ни се засякоха отново, не можех да различа нищо в очите й, абсолютно. Тя беше загадка за мен отново.

- Ти си идиот...
Смееше й се? Той? На нея? Искаше да му се ядоса. Наистина искаше! Искаше да го хване за косата и да блъска ужаснатата му очарователна физиономия в стената, докато не го обезобрази до толкова, че да не я привлича вече. Уви, трудна работа беше, особено в тази поза. Опита се да го изгледа лошо. Не й се получи, и на нея й стана смешно.

Скри лицето си в рамото му и го захапа, за да прекъсне смеха си и да се съсредоточи върху това, което правеха и това, което караше тялото й да трепери все още. Еуфорията от последния оргазъм не бе отминала все още, когато ръцете й се обвиха около  врата му, увисвайки в ръцете му. Бе гола и уязвима, напълно отдадена на действията им. И въпреки че преди съвсем мъничко бе получила своето удовлетворение, той я караше да иска нови преживявания, да вземе всичко от него, напук на наглостта и дразнещото му самодоволство.

Трябваше й изключително много самоконтрол, за да се осъзнае и да отвори очите си. Устните им се сляха бавно и страстно, започвайки нова любовна история, сякаш действаха без тяхно знание с неин привкус. Трябваше да го има. Трябваше да му покаже колко добра може да е. Трябваше да разбие света му, въпреки че той започна всичко, обявявайки интереса си. Трябваше. Нуждата бе почти болезнена.

Едната й ръка бавно се спусна по изрисуваното му тяло, докато устните й изследваха перфектната челюст, покрита с леко набола брада. Те изучаваха, търсеха, изкушаваха, примамваха го да й даде всичко. Когато стигнаха целта си, те се обвиха около ствола му и го насочиха към извора на всички адски пламъци в тялото й. И двамата потръпнаха от електричеството, протекло във вените им. Тя не изпусна от поглед зелените му ириси, докато бавно и мъчително (нарочно) се спусна по него. Не се смееха. Не мигаха. Едва дишаха. Заедно. Докато накрая тя не наруши мълчанието със тих стон, а после зарови лице във врата му и се размърда върху него. Бедрата й се обвиваха по-стегнато около тялото му, докато парещото й тяло се задвижи срещу неговото, а въздишките й станаха повече. Усещаше всеки сантиметър от него и се наслаждаваше на леката болка, причинена от продължителния й сух период. Тялото й си знаеше своето и тепърва започваше с удоволствието от познатото забавление.