Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

- Върви! Изведи я! - Най гадната част от това да си от Либра, беше, че доста често се случваше да се бием с опозицията. Биехме се с нашите. Всеки вярваше в каквото си иска. Опозицията в това, че хакерите нямат нужда от защита, ние в това че имат, а те май мразеха всички освен собственото си племе.
Три секунди. Точно толкова ми бяха необходими за да стигна до стаята в която се намираше. Беше се опитала да затвори добре. Доста неща беше струпала пред вратата, но със силата с която връхлетях нямаше начин да не поддаде. Хубавото на това че си бърз е това, че не ти трябва много време. Акцията приключи за тридесет секунди.
Пуснах я на пет пресечки от мястото на акцията и вдигнах очилата си върху главата оглеждайки я отгоре до долу. Не изглеждаше ранена. Усмихнах се широко и й намигнах все още без да поглеждам към лицето й. Трябваше да се върна и да натръшкам останалите. В интерес на истината и свръх скоростта не беше толкова често срещана дарба, макар че съм сигурен, че ще мога да избягам от всеки.
- Няма да мър... - Погледнах настрани, което беше достатъчно за изненадата ми. Тя ме удари... Не го очаквах. Ако го очаквах щях да го избегна.
Тя тръгна да бяга, което беше абсолютно безсмислено като се има на предвид, че я спрях на първата й крачка. Хванах я за раменете и я притиснах към стената, за да мога да я усмиря...
- Хей, хей... Успокой се! Хей. - Груба грешка попаднах право в очите и... Всичко придоби толкова ярки цветове. Винаги ставаше така, а началото и края на живота бяха най силни. Тук имаше и нещо друго. Премигвах тъпо срещу нея, гледайки я неразбиращо и не проумяващо. Трябваше да се съвзема.
- Либра ме пращат, няма да те нараня. - Добре че за мен часовете бяха секунди за други, защото в противен случай, щях да я гледам с часове докато я разгадая.
- Трябва да се върна за момчетата. Трябва да останеш тук, ще те пазим!

Опитах се да си нормализирам сърдечния ритъм. Беше ми толкова трудно да я отблъсна, а устните й върху гърба ми, пръстите върху кожата на корема ми. Не пожари, цели бедствия зараждаше в тялото ми, а не ми стигаше, че се водеше битката между разума и тестостерона, но се включваше и тялото, което реагираше на всеки нежен допир.

Той отново беше прав и готов да потъне дълбоко в тялото й. Можех да усетя вкуса й в устата си. Пред очите ми се въртяха сцени от това как телата ни се сливаха. Мястото, на което се сливаха. Колко влажен беше, когато напускаше тялото й след последния оргазъм. Преглътнах шумно и затворих очите си. Да си поиграем. Звучеше толкова приятно и... мръснишко, перверзно. Представях си всяка удобна поза, защото в това нейно състояние някой отпадаха.

- Добре нека си поиграем. - Хванах ръцете й отлепяйки пръстите й от кожата си и се завъртях. Целунах я нежно, но все още държах дланите й в своите. Изпуснех ли я сега следващите два часа нямаше да излезем от леглото. Отдръпнах се на няколко сантиметра и прехапах устната си. - Имам идея за игра. Ела с мен.

Тръгнах заедно с нея към офиса, който все още се ремонтираше, но бях свързал кабелите и компютъра работеше. Интернета беше бърз, за да може да си работи от вкъщи. Накарах я да затвори очи и да изчака за малко. Влязох в някакъв сайт на най-богатите банки в Румъния и открих първата в класацията.

- Може да отвориш очи. - Подканих я, а после срещнах и обърканото й изражение. Вероятно беше очаквала нещо друго. На монитора бях изкарал снимка на целта ни. - Заедно ще я оберем. Ще съставим план. Ти ще бъдеш моя навигатор, а аз твоя изпълнител. Като в сградата на държавна сигурност. Харесва ли ти? Знам, че ти липсва работата затова ще ти създадем.

Разочарованието й беше осезаемо. Как смееше той да не я чака гол и прекрасен на леглото, когато тя отвори очи? Що за изненада беше това? Опитваше се само да я разсее и да се измъкне от задължения. Това накара червенокоската да извърти очи и да се намръщи.

Намести се с неохота върху специално избрания стол за работното й място и пръстите й се задвижиха по сензорната клавиатура на плота, отваряйки нов таб на браузъра.
- Чудесна идея, браво скъпи. - промърмори тя съсредоточено, докато пощракваше с мишката на няколко места и накрая й се отвори онлайн секс шоп. Една радостна усмивка се появи на лицето й и тя протри дланите си, докато се зареждаше страницата с вибратори и се показаха в най-различен размер, форма и цвят.

- Какво правиш? - тя чу зад себе си и се постара отговорът й да бъде възможно най-равнодушен.
- А, нищо. Поръчвам си нещо, което да те замества, след като очевидно ти си си загубил топките някъде. - каза му най-спокойно и махна с ръка, докато нащрака набързо няколко отделни таба с различни видове вибратори.

Единия беше голям и черен, при това релефен. Другия беше тип 'зайче' с много степени на вибрация. Третия имаше и въртяща главичка за клиторно стимулиране.
- Как мислиш, този май е най-добрия избор. Малко е скъпичък, ама след като ще обираме банка, няма да има проблем. И е доста голям... Мисля, че ще ми свърши чудесна работа. Ще си поръчам и няколко комплекта батерии, за всеки случай. - продължи да мисли на глас, докато въвеждаше данните си, за да приключи покупката.

Усещаше гнева зад себе си, но това правеше само веселото й настроение по-прекрасно.

Вибратори? ВИБРАТОРИ? Ами да си го отрежа и да си го ползва, мамка му... Бях наистина ядосан. Майната му на вибратора. Караше ме да се чувствам непълноценен в тази връзка. Щом щяхме да играем така. Устните ми бяха стиснати в идеална права линия, когато се облегнах на бюрото до нея и нежно хванах ръката й. Наведох се, за да целуна главата й, което привлече за една секунда вниманието й.

- Вземи си всички, които си харесаш и не забравяй да си поръчаш повече батерии. - Пуснах ръката й и се отдръпнах от нея. Може би беше време да почета малко от книгата. Щом тя искаше да ме смени със шибан вибратор нямаше да се трогна за следващия секс. Изобщо нямаше да я докосна по сексуален начин. Да си спи с вибратора.

- Няма да ревнувам ако си представяш друг докато се чукаш сама. Все пак ако ти бях достатъчен нямаше да прибегнеш до тази крачка. - Не исках да се караме. Наистина не исках да й повишавам тон. Пък и тя беше голямо момиче, не можех да и забраня да си купува подобни неща. Тя иска да си играе, а аз няма да съм любимата й играчка. - Мисля да тръгна по-рано. Ще по тренирам във фитнеса.

Облегнах се на касата на вратата и погледнах към нея. Фалшива усмивка украси устните ми. А как ми се искаше да счупя шибания компютър и да я вдигна на бюрото, за да й покажа, че няма нужда от такива тъпотии. Ако отстъпех сега обаче, щеше да се загуби целия ефект. Исках я, много я исках, но с тази рискова бременност наистина се притеснявах за нея. Правехме прекалено много секс. И дори да нямах проблем с ерекцията за щастие, все още, надявам се и по нататък, не знаех дали няма да направим нещо на бебето с толкова много клатене. Щях да устискам, мамка му. Ако трябваше на ръчна в банята щях да го карам, докато прави секс сама със себе си на леглото, но нямаше да я докосна докато не зареже тия дивотии...

- Поръчай ги с експресна доставка, защото скоро няма да правим секс. - Пратих й въздушна целувка и тръгнах без да бързам по коридора, за да си взема сака от спалнята.

Той беше ядосан. Много ядосан, което беше и главната й цел. Нямаше да си ги поръча наистина, ако той не беше разиграл тази сцена току-що. Но щом той й обявяваше война - то тя определено нямаше да се скатае и да се извинява. След като той беше обявил сух период... Такъв ще има.

Една изключително первезна фантазия го застигна по коридора. Прониквайки в ума му, тя му представи картина как го достига и го притиска в средата на коридора. Това беше тяхната къща и нямаше от какво да се притесняват. Майка й идваше все по-рядко. Гърба му се опря в стената, докато устните й пълзяха по врата му и оставяха влажни следи. Беше гола пред него, за него. И много влажна. Следващия кадър се смени и вече тя беше притисната с лице към стената, а той бе потънал в дълбините й, а устните му бяха на врата й. Един дълбок стон се откъсна от гърдите й...Толкова бе горещо и осезаемо всичко. Чу неговото ръмжене и го пусна от фантазията, след като показа главата си в коридора и му намигна, пращайки му въздушна целувка.

На следващия ден, преди той да се върне от смяна, тя вече беше оборудвана с експресна доставка, с цели пет вибратора. Все различни по големина, цвят и функции. Беше ги наредила като на изложение върху тоалетката си, която бе специално изчистила от каквото и да е друго. И тъй като той се връщаше от нощна смяна и не беше прекарал нощта при нея, на неговата възглавница стоеше най-големия. Червенокоската си спеше в секси нощничка съвсем спокойно.

Надяваше се само да се събуди, когато той пристигне, за да види лицето му, когато завари новия си заместител.

Бях наистина много изморен имах чувството, че ще спя 12 часа ако ми се отдаде такава възможност. По принцип не бях правил нищо съществено. В момента си тренирах менталната дарба. Колко странно за Либра. Но и те имаха нужда от сигурни източници. Понякога телепата не можеше да направи нищо. Ако онзи срещу него съсредоточено си мисли за нещо определено. На мен от друга страна ми беше достатъчно да се вгледам в очите. Няколко часа с известни почивки се мъчехме над това, после много бягане. Някой умник беше измислил огромна бягаща пътечка, която не се подпали докато я използвах. Толкова много не бях бягал скоро. Семейния живот ми се отразяваше като семеен живот. Направо си представях как след пет години се разхождам с бял лекьосан потник и стърчащо шкембе... И голо, плешиво теме... Ужас. Тренирахме и бойни техники. Направо ако не превихме толкова секс с Аврора щях да имам мускулна от толкова натоварване.

Направих си душ в щаба, за да мога да си легна веднага като се прибера. Минах през една закусвалня, за да взема на Аврора нещо за хапване. Макар да не заслужаваше с тези фасони. Можеше да се почувства гузно пък, както и трябваше. Този път щях да бъда по-голям имат от нея. Никакъв секс докато в къщата има вибратори. Прибрах се тихо. Свалих дрехите си, като нарочно си обух бельо и върху него къси панталони с връзки, които завързах старателно. Закуската оставих на масата с бележка и се качих горе в спалнята. Гледката едва не ми счупи сърцето. На моята възглавница лежеше нещо огромно. Че това сигурно беше два пъти колко моя... Нямаше как да оставя нещата така. Проверката беше извършена щателно. Със своята свръх скорост отидох до леглото, смъкнах си панталоните и бельото и го наложих до моя. Да... Когато не съм възбуден това нещо е точно двойно на моя. Вярно е, че при възбудено състояние дръпваше на дължина и ширина, но не ставаше колкото това чудовище.

Хвърлих тази гадост на пода и се върнах в кухнята. Изхвърлих бележката и написах нова: "За повелителката на неестествените, хентай членове. Приятен апетит". Върнах се в леглото, но първо завъртях възглавницата си. Усетих че мърда, по наклоня на матрака и че е напълно будна, но се правех на заспал... А и не и трябваше много, за да заспя наистина.

Червенокоската усети тежестта на матрака да се променя. Не се обърна. Не го направи още известно време, защото колкото и да искаше да го дразни, повече искаше да го остави да заспи. Така хем щеше да може да го тормози в съня му, хем щеше да си почине все пак. Пак го нямаше повече от дванадесет часа. Близостта му вече й липсваше.

Ако не беше толкова голям инат вероятно щеше да се сгуши в него и да му се извини, след което да прекара предиобеда, излежавайки се до него, докато той спеше. Вместо това тя само се обърна и се загледа в гърба му. Тук-там имаше някой белег, който тя тайничко проследяваше с пръсти понякога, но не и сега. Въпреки че не виждаше лицето му, за нея той бе красив. Без да осъзнава колко кратко време беше минало и в каква бъркотия всъщност се впускаше с главата напред, тя отново бе отдала сърцето си на някой. И не само него. Мислите й, щастието й... Какво си мислеше изобщо? Кога успя да се уреди със мъж и дете? И тази прекрасна къща, която все още оправяха. Колкото и да отричаше сериозността на положението... тя бе на път да създаде семейство. И този път се молеше на всички светии да не го оплеска отново, както винаги до сега.

Рори затвори морскосините си очи и прехапа устна, докато влизаше в съня му. Гушна възглавницата си вместо неговото тяло и се зае със пробиването на опитите му да я отблъсне от съня му. Създаде нов. И той го превзе. Отново бяха в леглото си, но извън това легло не съществуваше нищо друго. Ръцете й обвиваха врата му, а сините й очи не се откъсваха от зелените поляни в неговите. Усмихваше му се. Устните й рядко се отделяха от неговите, въпреки усмивките. Неговите имаха този прекалено изкушаващ вкус на спокойствие и щастие. Като първия слънчев ден след дълга зима и цвете насред пустощ. Ухаеше на надежда. На любов.

Бедрото й се плъзна по кръста му и го повлече над себе си, а той бе все така внимателен с коремчето й. Страстта преливаше във вените й и изгаряше всичко по пътя си. Желанието да го има - също.
- Няма къде да избягаш, умнико. Само мой си.- каза му тя дяволито, засмивайки се звънко, отмятайки глава назад, докато той целуваше врата й.
- Ти си дявол. - отвърна й той дрезгаво, но това не я разколеба. Помогна му да свалят всички дрехи, които се намираха между тях и го възседна умело. Вече знаеше ритъма, бе опознала желанията му и се напасваха все по-добре.

Тя се постара сънят му да е доста подробен и много страстен. Показваше му любимите му движения и пози и всичко сякаш продължаваше с векове. Тя свърши изпод него. Много шумно и неудържимо, цялото й тяло беше под напрежение, но го гледаше с такова обожание, докато той се движеше все по-бързо над нея. И точно когато той също трябваше да се освободи - тя прекъсна съня и го остави да си спи непробудно.

Изправи се в леглото и го погледна с пламтящи очи. Не бе подозирала, че може и на нея да й повлияе толкова силно. Трябваха й само няколко докосвания, за да свърши и в реалността. А той се беше обърнал по корем и се мръщеше в съня си. Погледа й забеляза палатката, която образуваше члена му в боксерките. Беше сигурна, че няма да му трябва много. Може би дори нямаше да се събуди, но нямаше да прекалява. Нямаше да го докосва.

Изправи се с въздишка и влезе под душа, а после слезе в кухнята, за да утеши страстта си с шоколад.

Събудих се. Отново имах прекалено еротичен сън. Не можех да издържам вече. Това, че члена ми щеше да се пробие всичко по пътя си, за да стигне до тялото й и жалкия факт, че топките ми са сини бяха маловажни причини да я будя. Тялото й спокойно лежеше до моето. Очите й бяха затворени, а тя дори не мръдна, когато се изправих внимателно и се пъхнах в банята по най-бързия начин. Пуснах водата от душа и се насладих на вадичките, които се стичаха по тялото ми. Действаха ми по начин, който не можех да обясня. Облегнах ръката си на стената, челото ми я последва. Търсех някаква хлад, защото цялото ми тяло още гореше от съня, от огъня на допира й, от желанието да я обичам и да й покажа колко точно.

Ръката ми бавно мина, върху пулсиращия ми член. Затворих очите си заради неприятното чувство. Нищо не беше приятно без нея, отделен факт беше болката при самото докосване. Дали нямаше да има някакъв проблем ако беше постоянно в еректирало положение и никога не спадаше? От кога не го бях виждал в покой? Направих движението отново но по бързо. Този път сред болката намерих и някакво удоволствие. Въздъхнах. Продължих. Хапех ръката си, за да не издам какъвто й да е звук. Не ми се искаше да будя подозрения. Завъртях се и облегнах гърба си на стената. Все още със затворени очи представяйки си поредната секс поза от някой горещ сън. В последно време доста ги имах...

Тя хвана китката ми и спря бясното движение. езика и мина по дължината му, ръката й се задвижи вместо моята, поемайки го и с устни. Очите й държаха моя в капана си. Стенех, извивах се, ноктите й се впиваха в бедрото ми, езика й дразнеше главичка му. Предупредих я да се отдръпне, защото повече не можех, но вместо това Аврора остави бялата течност да се излее в устата й. Изправи се и ме целуна въпреки това, а когато се отдръпна се усмихна с нейната дяволите усмивка

- Мой си, грознико... Притежавам те. - Седнах в леглото дишайки тежко като онези по филмите след кошмар. В моя случай в повечето случай след секс, а рядко и след бой. Този път беше заради обикновен сън. Почти обикновен. За пръв път от известно време не се събуждах с ерекция. Друг беше факта, че тя беше спаднала поради старателно изпразване в бельото. Добре, че в последно време слагах такова.

- Мамка му... - Промърморих, защото не знаех, дали съня беше предизвикан от нея или от собственото ми съзнание. Все пак ми се наложи да си взема някакъв душ налагайки си да не мисля, за образните си сънища и да си свърша къпано само като къпане. Облякох се и слязох в кухнята, намирайки я да чете и да пие кафе. Не ме и погледна. Прехапах устна, защото можех да усетя аромата й, знаех, че е влажна и готова за мен. Знаех, че е нужно дамо да преглътна гордостта си и да получа това, което тялото й беше готово да ми предложи. Да сложа край на сухия период... "Искам да правим секс!" - Крещеше един глас в мозъка ми, а на живо добавих само:
- Добро утро - пренебрегвайки факта, че е 12 часа на обед.

Отидох до машина за да си сипя кафе. Трябваше да си сложа колан и да го пристегна по някакъв начин. Защо изглеждаше толкова секси когато беше бременна. Щеше да е по-лесно да не мисля за секс ако беше по някакъв начин отблъскваща, но НЕ. Тя трябваше да бъде самото съвършенство и да кара тръпките да лазят по цялото ми тяло, а от време на време да ми докарва почти оргазъм от илюзии... Щях да се побъркам. Отворех ли си устата обаче всичко щеше да приключи с много мръсен и бурен секс на някоя заобикаляща ни повърхност, а не можех да си го позволя.

След като не можеше да го има, Рори се зае с правене на кексчета с много сметана и шоколад (голяма част от които изяде). Когато той се появи с навъсено изражение, фурната тъкмо оповести, че са опечени вече. Сега оставаше глазурата.

- Добро утро, любими мой. Много рано си станал. - отбеляза, когато остави кафето и книгата настрани и взе ръкохватките, след което извади кексчетата на плота. Извади глазурата от хладилника и взе шприца, с който щеше да я нанася отгоре. - Да ти напомня, че в четири сме на курса за родители. - спомена, докато облизваше кутрето си и се надвеси над кексчетата, за да направи розичките им.

Въртеше се непринудено около него, а от време на време му хвърляше по някой друг поглед тайно и прехапваше устната си.
- Много намусен ми изглеждаш. Да не би имаш проблеми със съня? - подразни го тя, изпращайки му една блестяща невинна усмивка, когато мина покрай него. Всичко би приключило толкова бързо. Напрежението между тях бе осезаемо.

Достатъчно бе да се завърти около него още малко и да предаде ината си, да се извини и да се остави в ръцете му, но той започна цялата тази война и колекцията й от вибратори си оставаше.

- Между другото, благодаря за закуската. Но... случайно да си виждал Хуанчо? Знаеш.. един такъв черен, голям, вибриращ. Спомням си, че си легнах с него, но след преживяванията ни не знам къде се е дянал. - със същия глас можеше да му говори и за времето отвън, но реакцията му с този убийствен поглед беше мигновена. Почти усещаше рогцата и островърхата опашка, които й растяха в този момент.

Май щях да се върна да си доспя. Тя ме провокираше. Проблеми със съня? Все едно не знаеше. Правеше се на ударена, но щях да й го простя. В любовта и войната всичко е позволено, а тук си имахме и двете. Трябваше да си повтаря няколко пъти, че сме на курс, за да не забравя. Мозъка ми изобщо не работеше, беше си напълно изключен. Докато не спомена за... Хуанчо ли беше? Това чудовище ми приличаше повече на Чепикур... Отвратително. И с умалително накрая... В крайна сметка останах с впечатлението, че се забавлява от реакциите ми затова поклатих леко глава на мислите си и изправих всички бръчки които се бяха появили по челото ми.

- Не знам. Не съм го виждал но имам няколко примерни варианта. - Откраднах си едно горещо кексче и се настаних върху близкия плот. - Вариант номер едно: Изчакал те е да заспиш и е изчезнал яко дим, като всички мъже около теб освен мен. - Отхапах малко от кексчето но си изгорих езика, което можеше да предположи по жалното скимтене бързо дишане и отворена уста. Когато най-накрая си затворих устата.

- Втори вариант: Не ти е издържал на темпото ти и след като си заспала е изпълзял от леглото, и кротко е умрял някъде. - Продължих примлясквайки, като накрая се прекръстих и погледнах нагоре, за да отдам почит на мъртвия предмет. - А третия вариант е, че просто си припаднала от множествения оргазъм, който ти е докарал и е останал в теб, а бебето като го е видяло го е придърпало, за да го ползва като биберон.

Последва ангелска усмивка и скок от плота, за да ида и да си взема ново кексче. С това щях да внимавам повече. Не, че и вкуса им усещах с този изгорял език, но беше важен жеста, пък и бях сигурен, че са вкусни. Все пак тя ги беше направила с цялата си любов към мен... Погледнах към отхапаното кексче. Дали нямаше отрова вътре? Ако продължавах така беше много вероятно да сложи.

- Много са вкусни. - Похвалих я сега след като спряхме да обсъждаме Хуанчо. Мамка му, запомних го само защото ми беше конкуренция... Това чудо без да се ебавам си беше двойно на моя. Дали го вкарваше целия? Не я ли болеше? А щеше ли изобщо да ме усеща след като онова нещо е било в нея? Повдигнах едната си вежда реейки погледа си някъде в тавана докато мислите ми се въртяха единствено около онова чудовище, което спеше от моята страна на леглото докато мен ме нямаше.

Този умник искаше да си отхапе езика сам, усещаше се. Просто успяваше да я предизвика по начини, по които никой друг не можеше и й идеше да го сгъне на две, така че да го накара сам да си духа.

Преди да го изпепели на място, обаче, Рори се усмихна все така механично и широко, когато приключи с глазурата и бръкна с кутрето си в една от розичките, след което я облиза, докато му слушаше простотиите. В моменти като този се чудеше къде й беше главата да не си пие противозачатъчните, преди да го изчука...

- Е, където и да е Хуанчо, дано почива в мир. Наиграх се снощи с него. Беше доста ... интересна вечер. Трябваше да се разправям по някое време и с полиция, защото съседите я викнаха заради висок шум. - кратък секси смях се откъсна от устните й, заедно с провокативна усмивка, докато облизваше показалеца си, а после и устните си. - Какво да кажа.. не можах да се стърпя. - намигна му и взе кексчето, което тормозеше и зарови устни в него.

- Но е минало. Поне за сега. Решена съм да ги пробвам всичките от колекцията и чак тогава да си избера любимец. Знаеш ли, че ми направиха промоция? Купи шест и седмия е безплатен. Бяха супер мили. Момчето, което беше оператор даже предложи да ми ги донесе лично. - нов кокетен смях, докато облизваше устните си, които бяха изцапани със сметана, след което се завъртя и отиде до хладилника, за да си вземе сок към кексчетата.

- Как беше смяната ти? - попита съвсем небрежно, облягайки се на вратата, докато разглеждаше какво друго може да си напъха в устата, за да избегне члена му.

Ти да видиш. Как се опитваше да ме дразни и провокира... Успяваше и сега се дразнех повече на себе си отколкото на нея, защото й се връзвам. Няма пък, няма да й доставя удоволствието да се намръщя отново.

- Чудя се онзи оператор къде се бута в 'А' група с тия чудовища, които си наредила на тоалетката. Аз, че съм ти гадже не се опитвам да се меря с тях. - Мислех направо да си взема тавата с кексчетата до мен. Тъпо беше да се разкарвам за всяко. Отидох за последен път и си взех тавата придърпах я до себе си и забучих зъбите си в глазурата на следващото сладко изкушение. - Дори се замислям дали да не ти заема някой. Няма ли да ми подариш? Хуанчо и да е жив ще ти го оставя, не искам да ревнуваш. Пък и много ще се възгордее, мамицата му, ако и двама ни докарва до оргазми.

Боже, трябваше да спра да се тъпча. После ходех да тренирам във фитнеса, а сега не можех да си сквася устата да се тъпча с тези висококалорични дяволски вкусни неща. Тези кексчета идваха от ада, самия дявол ги беше направил. Най-прекрасния дявол на света. Очите ми се усмихваха всеки път като я погледнех. Бях сигурен, че в момента си представя убийството ми, по особено жесток начин.

- Пробвай ги всички, и който най-малко ти харесва ми го отстъпи. Винаги съм се чудел какво ли е чувството да го усетиш дълбоко в себе си. - Добре, това беше прекалено дори и за мен. Преглътнах кексчето, което беше натъпкано в устата ми и заради, което фъфлех. След като бях изрекъл всичко това ми се искаше да не ги е чула заради фъфленето. - Добре беше. От както спряхме да правим секс се заглеждам по Слав. След като е родила жена му не му пуска, четвърти месец вече. Та двамата се отърквахме един друг, ама тайно. И така тренираме си по седем часа заедно. Ами ти? Всичките дванадесет часа ли си игра с Хуанчо или му даде малко почивка. Колко му издържат батериите?

Веждата й се повдигна много внимателно, докато го оглеждаше за един дълъг момент и се опитваше да преглътне кексчето, което бе натъпкала в устата си, за да вземе други неща от хладилника. В ума й се въртеше въпроса, дали просто си беше избрала мъж с много извратено чувство за хумор, или пък може би го казваше на шега, за да не заподозре Рори, че той наистина има някакви подобни влечения. Поне желанието й да се съвкуплява с него си отиде.

Мълчанието между тях беше доста дълго, въпреки че тя се приближи до него, за да остави продуктите за сандвич на масата и скръсти ръце пред гърдите си, гледайки го преценяващо. Накрая въздъхна и поклати червената си глава.
- Знаех си, че баща ми е прав и наистина си на другия бряг. Трябваше да го послушам в началото.. - хумора й отиваше в опасно поле, но той отдавна го беше прекрачил, заяждайки се за подобни глупости.

- Знаеш ли, учудваш ме, скъпи. Подозирах, че можеш да направиш подобно нещо, ама точно със Слав... Влад, например, е къде-къде по...-апетитен. -спомена между другото тя, взимайки един нож спокойно и започна да прави сандвичи. Нямаше да го пита дали иска, защото той тъкмо ставаше и трябваше да му даде нещо да яде, за да не й отхапе ръката, когато тя се опита след малко да му вземе кексчетата. Обичаше го, ама кексчетата й станаха наистина хубави, а както ги беше подкарал той, тя щеше да си остане само с едното, което взе в началото.

Когато беше готова взе една чиния и му го сложи в нея, след което се приближи до Мариус и се усмихна леко. Протегна едната си ръка, за да отмести един кичур, който му влизаше в очите. Прехапа устна, докато палеца й се плъзна надолу по лицето му, за да изтрие малко глазура от устните му и после го облиза и му подаде сандвича.

- Беше магическо. Но след втория час не можех да си затворя краката и да дишам.

Тихия й шепот бе придружен от кратка илюзия, в ума му изникна сцена на голото й тяло, което се беше омотало в сатенените им чаршафи. Едната й гърда се показваше при всяко дълбоко вдишване, докато се извиваше от удоволствие. Очите й бяха затворени, а устните - отворени, подпухнали и пресъхнали от тежкото дишане. Тихи стонове напускаха гърдите й, а ръката й се губеше някъде под чаршафа, движейки се с умерени темпове. Вибратор нямаше, но той не го знаеше и на това разчиташе тя. Освободи го скоро, прехапвайки леко долната си устна.

- Отивам да се оправям. Скоро трябва да тръгваме. - каза му, когато очите й се откъснаха с усилие от неговите. Слабините й пулсираха недоволно. Кой да знае, че два дни биха били такова мъчение без целувка дори. Червенокоската взе едно кексче с глазура и се обърна на пети, тръгвайки нагоре по стълбите към гардеробната си.

Повдигнах веждата си, чудейки се дали го казва, защото иска да ме дразни или наистина смяташе Влад за апетитен. Щях да продължавам с преструвките, защото иначе в скоро време щях да нападам и колегите си, а не само да атакувам тоалетката с вибраторите. Ужас, щеше да се окаже, че аз съм най-малко привлекателния накрая.

- Всъщност на Слав му е доста по голям от този на Влад. Неговия се слива с топките, направо не можеш да го видиш... Този на Слав е почти колкото моя. - Споделих гордо и взех сандвича, който скоро щеше да изчезне в бездната която наричах стомах. Ако трябваше да бъдем честни, като едни истински мъже никога не си гледахме в пакетите, дори в банята. Беше некултурно да го правим, но бяхме и като тинейджърите, трябваше да си ги премерим. Тука не, че искам да се хваля, но моя беше в топ десет на стената със сантиметрите, а това не беше никак малко. Вярно бях на десето място ама си беше някакъв престиж. Дали баща й следеше тази стена? А дали го имаше на нея?

Всичко загуби смисъл когато ме докосна. Проследих внимателно какво направи с глазурата от устните ми. Това беше прекалено секси. Само от такива малки жестове го дървех, а илюзията в главата ми изобщо не помагаше. В този момент изобщо не ме интересуваше дали се задоволява с вибратора или със собствените си пръсти. Правеше го сама, което беше още по-възбуждащо. Въздъхнах леко, когато Аврора се отдръпна и тръгна да се оправя... Аз исках да я оправя. Да я оправя така, че да забрави за прекрасната си нощ с вибратора и за това, че се държах тъпо...

Проследих я с поглед. Мина покрай плота... Можеше да се качи на на него, да легне и да се остави в ръцете ми. Соковете й да попият в напуканите ми устни преди дори да разбере какво се случва. Да свърши върху езика ми, а пръстите ми да се впиват в бедрата й докато се опитам да удържа цялото й тяло. Мигване... Сцената изчезна, а тя продължи прокарвайки пръсти по стената. Пръстите ми се заплетоха в косата й. Дланите й се опряха в стената и от устните си изплъзна сластен стон, който провокираше всичко животинско в мен. Свалих панталоните си и проникнах в нея веднага. Беше толкова влажна... Звука, когато тялото ми се удари в дупето й изпълни стаята заедно с по един дълбок стон избягал от устните ни. Прехапах устна задвижвайки се в нея...

Простенах тихо и Аврора се спря в средата на стълбите поглеждайки към мен. Все още си държах сандвича и го стисках силно. Толкова силно, че вероятно вече можех да го изям на две хапки, половината продукти и повечето бяха изпадали в чинията. Обърна се отново и продължи нагоре. Вече не издържах. За чат от секундата бях зад нея. Обърнах я към себе си, устните ни се срещнаха за дълга продължителна целувка. Нямахме време да стигнем до спалнята. Свалих нощничката й, а тя ми помогна с панталоните. Стълбите бяха наши, дори по късно да имаме синини от ръбовете. Пръстите ми се плъзнаха по влажната й женственост. Усетих ръката й върху него, насочваше ме към себе си без да спира да ме целува. Нов стон, когато стигнах до сърцевината й. Едва си поех въздух, докато я гледах как завива по коридора и се губи от погледа ми...

- Мамка му. - Изсъсках през зъби и оставих сандвича в чинията а чинията на плота. Направих две крачки до мивката, за да си измия ръцете. Подсуших ги и се облегнах на мивката вглеждайки се надолу където панталоните ми отново бяха образували палатка. Не можеше да се живее така. Щях да си го вържа със тиксо за крака вече... Обърнах гръб на плотовете и се облегнах на единия Прокарах дланта си върху панталона. Затворих очи и стиснах зъби. Пулсираше толкова силно... Погалих го отново. Може би трябваше да ида в някоя от баните. Имаше толкова много бани в тази къща, но не ми се мърдаше от тук. Сцените които преди малко вилняха в мозъка ми сега отново оживяваха а ръката ми се плъзна под панталоните докосвайки го. Стиснах го леко и подех познатия ритъм, за пръв път днес и за поне трети откакто ме беше лишила от секс. Откакто аз се бях лишил. Бях тих, поне аз си мислех така. От устните ми се откъсваха нечленоразделни звуци, леко ръмжене и тихи стонове. Желаех я толкова силно... Навсякъде около мен.

Тези негови звуци я изяждаха. Само няколко минути след като се качи на втория етаж, червенокоската, предадена от желанията на тялото си, изтича обратно, готова да се хвърли в ръцете му и да оползотвори правилно часовете, оставащи до курса им за родители. И какво да види? Гаджето си, лъскащо, по средата на кухнята. Нямаше как да остави нещата така...

- За Слав ли си мислиш? Изглежда баща ми наистина беше прав за теб. - обади се тя иззад него, промъкнала се на пръсти и сведе поглед към еректиралия му член, който той беше стиснал. Рори прехапа устна за момент, но повдигна вежда и вдигна синия си поглед към неговия, опитвайки се да се задържи сериозна.- Да почистиш после, това няма да го пипна, след като не съм го предизвикала. - предупреди го и го сръчка в ребрата, намигайки му дяволито, след което се завъртя и отново се качи нагоре по-бързичко, подскачайки си весело.

Обличайки се, тя осъзна, че си подсвирква. Не, че нейното желание да го съблече нацяло и да го запази само за себе си в леглото бе удовлетворено, но поне и той нямаше да е свършил и да се разкарва насам-натам с доволна усмивка.

След като се облече, червенокоската изприпка по същия път надолу и му се усмихна лъчезарно, когато видя намръщеното му лице. Хвърли се в ръцете му, преди изобщо той да е заподозрял и го целуна продължително и звучно по бузата.
- Хайде да тръгваме, хапва ми се торта от онази във Унико и искам да минем от там по пътя, преди курса. Аз ще карам. - настоя тя, отдръпвайки се на известно разстояние, само за да не си останат тук, но ръцете й все още държаха неговите. Имаше нужда от някаква близост с него, било то и минимална, иначе рискуваше да й стане прекалено тъжно и да почне да реве по случая. Случи се вече няколко пъти..

Направо ме секна. Слав... Ил. Някой ден топките ми щяха да се спукат от напрежение. Този ден май нямаше да е днес, но това не ме правеше по-малко нещастен. Измъкнах си ръката от панталоните и се качих до горе, за да си сложа нещо като за пред хора. Трябваше да изглеждам добре, като другите бащи и техните заместници.

Прежалих се да сложа риза. Да изглеждам поне малко елегантен. Пък и ми отиваше. Зализах косата назад, но щръкна повече. Не можех да се оправя с това нещо.

Качих се в колата на мястото до шофьора. Потъпквайки мъжкото си достойнство. По принцип бях наясно как се кара, но нямах книжка. Поне не и истинска. Фалшиви имах няколко, но така или иначе не ги ползвах кой знае колко. Щеше да ми се наложи да я закарам в болницата след известно време, трябваше да се оправя с тази машина. Затова взех няколко урока преди да ми дадат документите. Отбихме се до сладкарницата, за торта, а после продължихме към центъра за бременни. Сменихме тоя за наркоманите с тоя за бременните. Просто бяхме семейство номер едно, за пример.

Тя си хапна в колата, за да не я гледат останалите и да не им се прияде и на тях, че щяхме да закъснеем с часа а на мен и без това не ми беше много интересен и се надявах всеки път телефона ми да звънне по средата на тая глупост и да ме извикат за спешна мисия, може би, да стрелят по теб е по добрата алтернатива отколкото да стоя в поза бременна котка и едноух котарак...

- Сега застанете зад бременната и прилепи тялото си към нейното. - Направих го и топлото чувство отново се зароди в стомаха ми. Този път и с примеса на пеперудките. Въздъхнах и следвах учителката, поставих дланите си върху коремчето й и започнах да го галя с масажиращи движения.

Аврора можеше да усети всяка клетка от тялото му със своето в моменти като този. Така прилепени, прегърнати, главата й - почиваща на рамото му, неговата брадичка - на нейното. Тя притвори очи и се усмихна безгрижно, замисляйки се за нещата, които можеха да се случат, ако изпробват тази поза и в къщи, по възможност - без дрехи.

- Сега, майки, дишайте дълбоко. Сложете ръце върху тези на бащите. Почувствайте ги, успокойте се. Издишайте. И отново... Доверете се на партньорите си.- заговори с кадифен и нежен глас водещата на курса, усмихвайки се премерено. Гърдите на Рори се повдигаха ритмично, докато се понаместваше все по-удобно в неговите ръце, докато все още имаше шанса. - Много добре. Сега хванете ръцете им и преплетете пръсти, притискайки ги в страни от тялото. Важно е да партньорите да знаят как да подкрепят майките в момента на раждането. Все пак никога не знаете в какви ситуации ще попаднете. Така че трябва да бъдете нейната опора.

Червенокоската погледна за момент към Мариус, след което преплете пръсти с неговите и ги сви в страни от тялото си, повтаряйки ритъма с дишане, който бяха учили до сега.
- Чу ли това? Задължен си да си ми опора. - подчекна го тя шепнешком, подсмихвайки се и се облегна на него отново. Прекъсна с дишането си заради краткия смях, който се откъсна от устните й, когато усети как той се наместваше също, а на една специфична част от нея бе започнало да й ръби нещо. - Перверзник. - изсъска тихо, след което се опита да влезе в ритъма на другите. Тъжно, след като искаше да синхронизира ритъма си единствено с неговия, и то само ако става дума за телата им, които се движеха заедно.

Доверие? В последно време само се заяждахме. Мен ме глождеше това, че ме сменя с лека ръка за някакви вибриращи машинки, а тя май ревнуваше от колегите ми. Дали наистина си мислеше, че ще се хвана с мъж или го казваше в кръга на шегата? Наистина щеше да е тъжно ако подозираше, че минавам на другия бряг. Играех си твърдо за нейния отбор... И щях да продължавам да играя, но след като разкара всички онези неща от тоалетката.

- Защо не помолиш Хуанчо и останалите шест да ти бъдат опора? Мен ме използваш само за такава. - Опитах се да се наместя зад нея. Имах чувството, че съм на виагра последните два дни, дори не бях сигурен дали спада някога. В момента беше притиснат между телата ни и бях сигурен, че за това ме нарече 'перверзник'. Но как се очакваше да е по друг начин. Дишаше дълбоко, леко накъсано. Като след секс. Само трябваше да се намираме в леглото. Капчици пот бяха избили по кожата й заради упражненията, също като след секс. Оставаше само да се вгледа в очите ми с глупава усмивка... Проблема е, че секс нямаше.

- Извинявай. Липсва му едно определено докосване. - Прошепнах до ухото й. Преди да се отделим един от друг и да седнем на пода. Аз с разкрачени крака, а тя полу легнала между тях, също разкрачена... Леле ако бях отпред на колене... Стиснах устните и зъбите си, за да не издавам звуци, които ще са неблагоприятни тук.

- Сега нека всички дишаме заедно. Вдишване, вдишване, вдишване.Тук трябва да има напън, но нека да не напъвате, не искаме някое мъниче да се роди по време на сухите тренировки. - Всички дишахме. Майки, бащи, придружители. Не ми схващах логиките на това съпреживяване, но явно беше важно. - Много е важно да говорите на бебето и да галите коремчето, по време на раждане. Както и преди това. Докато е в утробата на майката то чува всичко и когато дойде време за раждането ако му говорите ще следва гласа ви.

Значи нашето бебе щеше да е нимфоман и първата му дума щеше да е секс или вибратор. Не знаех колко време ще продължи тази суша, ама ако ги задържи за себе си, дъмата вибратор щеше често да се използва.

- Нека починем малко. Майки, там сме ви подготвили малко изкупения както и сок. Насладете се на почивката и се сприятелявайте. Хубаво е децата да растат с връстници още от бебета. Ще продължим след малко...

Аврора се изправи от мястото си с помощта на Мариус и побърза да прибере къдриците си в ниско кокче в областта на тила си. Лятната жега все още не си беше тръгнала, само лекия пронизващ вятър индикираше идването на студените месеци, но това все още не ги тревожеше.

Всички се раздвижиха около тях - жените се отправиха към вкусотийките на масите, а мъжете се чудеха къде да се скатаят, за да си върнат някак си мъжествеността, но самото им присъствие на този курс вече ги поствяше под чехъл. Бременната хакерка галеше коремчето си, свела поглед към него и се подсмихваше на гледката. То растеше толкова бързо. И сега искаше сок, затова тя отиде, за да си вземе една чаша, след което се върна при Мариус.

Червенокосите идиоти седяха и се гледаха в един от краищата на стаята няколко минути, преди тя да се приближи към него и да обвие ръцете си около кръста му, скривайки лице в гърдите му.
- Не можеш ли да си го завържеш като колан на кръста, или нещо подобно? Не мога да те опазя от другите бащи. Ако някоя бременна остане без мъж заради теб, после мен ще нападнат, а аз себе си едва понасям, не ми се разправя с други бременни. - промърмори му тя, засмивайки се леко и вдигна погледа си към лицето му.

- Не знам какво си мисли тази учителка, но има голям вариант да убия някой, ако още една майка се приближи и ни пита дали сме брат и сестра, а после реши, че ще ми е много забавно да слушам за дискомфорта в кръста й. И аз го имам, но не мрънкам.- заяви момичето, клатейки глава и въздъхна, облягайки пак главата си на рамото му.

- Не знам колко си мислиш че е голям, но май от толкова вибратори си му забравила размера. Не е цял метър, че да мога да си го завържа около кръста. - Направих се на обиден но все пак сведох поглед, за да я погледна за кратко. Нали бях обиден. - Плюс, че ако исках да съм при другите бащи, щях да съм там, а не при гаджето си, което дори не ме зачита за мъж.

Все пак обвих ръцете си около тялото й. Харесваше ми близостта й, тук я показваше, може би защото не можехме да се отпуснем насаме. Войната си беше война. Една майка се приближаваше към нас. Забелязах я още като тръгна. Можехме да избегнем поне въпроса дали сме брат и сестра.

- Имаме нападение на осем часа. - Споделих на Аврора и се усмихнах ангелски. - За да си спестиш мрънкането започни да се оплакваш ти. Така тя ще види, че е досадно. Не можех да лишиш детето от приятели само защото те дразнят родителите. Ще се жертваме.

Приведох се у устните ми докоснаха нейните. Устата ми се разтвори леко и езика ми леко я погали, преди да се вмъкне при нейния където да се заиграят. Първата ни целувка от два дена насам. Отдръпнах се и прехапах долната си устна усмихвайки се. Ето че нямаше да последва въпроса дали сме брат и сестра. Жената се спря за момент, но когато се отделих от Аврора тръгна отново.

- Здравейте. - Поздрави ни тя с усмивка. Изглеждаше добре, нямаше дразнещ глас и на пръв поглед не беше досадна.
- Здравей. Аз съм Мариус, а това е приятелката ми Аврора. - Огледах се наоколо. Никъде не се виждаше мъжа й. Можеше ли такава безотговорност. Така като я гледах беше в доста напреднала бременност, освен ако в нея нямаше две или три бебета.Ръчнах Рори леко за да каже нещо, преди тя да се е разприказвала. Трябваше да бъдем любезни.

Рори се намръщи, дори след прегръдката му и сгърчи нослето си недоволно, досущ като малко дете. Целувката му оправи много настроението й, но пак си оставаше неизбежната среща с другата бъдеща майка, която беше на всичкото отгоре и блондинка.
- Ама не искам...- измрънка тихо тя, точно преди да ги заговори момичето. Предаде се с въздишка.

Лицето й се изглади на мига и по устните й разцъфтя лъчезарна усмивка, докато се ръкува с жената срещу нея, а с другата обгърна кръста на Мариус, за да не се измъкне той и да я остави да се мъчи сама.
- Приятно ми е. - каза внимателно тя и прокара пръстите си по врата си. - Боже, тук си е топличко, нали? - отбеляза Рори и въздъхна леко.

- Да, определено. Аз съм Кристина. - Кристина имаше дълбоки зелени очи като на кошута и нежни черти, които й придаваха почти детско изражение. Също така имаше и доста апетитни форми, които напълно отричаха детското в нея, дори и без напредналата бременност. Аврора погледна за момент към Мариус. Ако я загледа, тя щеше да го убие на място.

- Сама ли си тук, Крис?
- Не, изпратих партньорката ми да ми донесе от кекса. Уникален е, трябва да го пробваш. Идвам тук само заради него. - засмя се тя весело и подскочи леко, когато тъмнокоса красавица докосна рамото й и й подаде картонена чинийка с кекс, а после остави целувка по бузата й. Рори се ухили, сякаш пред погледа й размахваха бонбони. Това беше ново. Щом не искаха мъжа й, както всички в центъра за наркомани, всичко беше наред. Червенокоската видимо се отпусна и прояви инициатива при разговора.

- Определено и аз съм му фен. Е, какво очаквате?
- Близнаци. Заченах ин-витро, надявайки се на едно, а те дойдоха в комплект.
- Каква по-голяма радост от това, нали скъпи? - джинджърката беше шокирана. Тя за едно не беше готова, камо ли за две. Как се гледат толкова деца? Кой луд искаше две? Тя и това не го искаше много, ама нали вече е факт.. обичаше си го по неин начин.

- Извинете за въпроса, но това естествения цвят на косите ви ли е? Рядко се срещат при нас червенокоси, а вие даже сте се намерили. - попита гаджето на Кристина, която нарече себе си Мадалина.

- Оу, ами ние с конкурс се избирахме. Трябваше да си отмъстя на някой, затова че понасях закачки през ученическите си години заради косата и реших да си родя бебе по повода.