Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

- Върви! Изведи я! - Най гадната част от това да си от Либра, беше, че доста често се случваше да се бием с опозицията. Биехме се с нашите. Всеки вярваше в каквото си иска. Опозицията в това, че хакерите нямат нужда от защита, ние в това че имат, а те май мразеха всички освен собственото си племе.
Три секунди. Точно толкова ми бяха необходими за да стигна до стаята в която се намираше. Беше се опитала да затвори добре. Доста неща беше струпала пред вратата, но със силата с която връхлетях нямаше начин да не поддаде. Хубавото на това че си бърз е това, че не ти трябва много време. Акцията приключи за тридесет секунди.
Пуснах я на пет пресечки от мястото на акцията и вдигнах очилата си върху главата оглеждайки я отгоре до долу. Не изглеждаше ранена. Усмихнах се широко и й намигнах все още без да поглеждам към лицето й. Трябваше да се върна и да натръшкам останалите. В интерес на истината и свръх скоростта не беше толкова често срещана дарба, макар че съм сигурен, че ще мога да избягам от всеки.
- Няма да мър... - Погледнах настрани, което беше достатъчно за изненадата ми. Тя ме удари... Не го очаквах. Ако го очаквах щях да го избегна.
Тя тръгна да бяга, което беше абсолютно безсмислено като се има на предвид, че я спрях на първата й крачка. Хванах я за раменете и я притиснах към стената, за да мога да я усмиря...
- Хей, хей... Успокой се! Хей. - Груба грешка попаднах право в очите и... Всичко придоби толкова ярки цветове. Винаги ставаше така, а началото и края на живота бяха най силни. Тук имаше и нещо друго. Премигвах тъпо срещу нея, гледайки я неразбиращо и не проумяващо. Трябваше да се съвзема.
- Либра ме пращат, няма да те нараня. - Добре че за мен часовете бяха секунди за други, защото в противен случай, щях да я гледам с часове докато я разгадая.
- Трябва да се върна за момчетата. Трябва да останеш тук, ще те пазим!

Седмица по-късно

Една седмица. Бях баща от цяла седмица и още не можех да го повярвам. Като изключим това, че Аврора беше като буреносен облак и имах чувството, че всеки момент ще ми скочи да ме удуши всичко беше добре. Все още гледах да не пипам много бебето, защото ме беше страх да не му направя нещо. При къпане Рори го държеше а аз го поливах и още не бях сменял и един памперс, но бях горд. В работата ме базикаха и ме юркаха. Цялата Либра присъстваше на раждането на това дете, а половината бяха участвали в акцията за залавяне на доктора и доставяне до работното му място жив и непокътнат. Все още не можех да забравя погледа на този човек. Сякаш беше видял живота си на карта. Така влияеше Александру Валдъз на хората. Имах чувството, че само аз не се напикавах при вида му. Дори момчетата имаха страх от него. Никой от тях не си и помислил, да погледне дъщеря му, а аз... Аз й направих бебе, която сега ме гледаше с големите сини очи на майка си. Толкова прекрасен.
Рори беше в банята, а аз стоях при Аспен, нямах нищо против просто да го наблюдавам. Той беше най-красивото същество на земята.
- Какво правиш малък Аспен? - Момченцето като цяло нищо не правеше, просто се оглеждаше, от време на време риташе с краченца и махаша с ръчички, а всяко негово движение ме караше да се пръскам от гордост... Дори миризмата, която се разнесе около него. Бях сигурен, че акото на другите деца дори не може да достигне до такива величини като неговото. Погледнах към вратата. Ако не му сменя един път памперса Аврора ще ми го натяква цял живот. Добре... Готов съм за това. Наведох се да го взема от кошарката и го сложих на шкафа, за повиване Свалих му ританките, вдигнах бодито нагоре и ето го... Памперса. Разлепих му лепенките и го разтворих. Боже... Акото му трябваше ли да е жълто? Защо зяпах Аврора на онези курсове а не слушах какво говори онази луда. Както и да е. Да му избършем дупето и после ще питам.
- Леле как си се омазал. Акаш повече от кученце. - Бебето реагира на гласа ми и се размърда пак. Сега си омаза и крака като го цопна в памперса който тъкмо измъкнах изпод него... Погледнах го лошо. Отваряше ми работа. Преместих отново памперса по на далече и му избърсах и крачето. Може би трябваше да го изкъпем направо. Почесах се по врата чудейки се дали да му слагам нов памперс или да го оставя така и да приготвя водата за коритото, когато пишлето му се навири, и... Започна да пишка... Право върху мен.
- Е-е-е-е... Може ли такова нещо... - Малкия обаче не спря докато не си свърши работата, гледаше ме с толкова мъдър поглед. Как да му се караш. Въздъхнах...

Мислех, че след като изкарам три килограма и седемстотин грамово гюленце от вагината си, най-накрая проблемите с разбърканите хормони щяха да престанат, но уви... Не само, че не престанаха - станаха по-големи.  Не ме разбирайте погрешно, обичам сина си от момента, в който го видях.. той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало, но просто... не спираше да плаче. Денонощно. А аз нямах идея какво да правя. Съветите от проклетите книги не ставаха за нищо. Майка ми още с идването познаваше за какво плаче този път, а когато съм сама правех пълна инвертаризация, докато науча какво има.. Спи ли му се? Гладен ли е? Памперса? Горещо, студено..

Докато стоях под душа, взирайки се в една точка в празното пространство се чудех дали има награди за най-ужасен родител, защото аз определено бях сериозен претендент. Вчера за малко не го изтървах.. А бе минала само седмица, откакто той се появи на бял свят. Не беше компютър, който да човъркам, дарбите ми също не помагаха. Чувствах се като безполезно, смотано и бездарно човешко същество, което се проваля много яко. И колко ми се спи... Когато очите ми започнаха да парят осъзнах, че всъщност не съм мигала от много време. И май не мърдам особено много. 'Къпи се, жено, къпи се. Затова дойде тук.' напомних си отчаяно и взех шампоана, мръщейки се на липсата на свободно време. Исках да си повися още малко, но гласът на Аспен ме мотивира да се изкъпя по бързата процедура, както и предните пъти, в които успях да намеря време за баня тази седмица.

Сапунисване, изплакване, хавлия. Едва не се пребих и не направих шпагат пет пъти в пет различни пози в банята, докато бързах да стигна до детската стая, в която прекарвах денонощието си. Заковах се на вратата, обаче, когато видях опита на Мариус да преобуе сина ни, или по-скоро как Аспен маркира територията си. Вдишване, издишване. Сърцето ми поуспокои ритъма си, изключих режима супер-майка и си дадох момент, за да се насладя на ситуацията. Увих по-плътно хавлията около тялото ми и се облегнах на касата, прехапвайки устна, но много скоро смеха ми им прекъсна лошото гледане.

- Съжалявам, скъпи, но вече си маркиран като негов татко. Другите деца ще бягат от теб вече. - заявих, когато най-накрая намерих сили да си поема въздух и се приближих до тях. - За човек със супер-скорост бих решила, че или нарочно си искал да те напикае, или просто си станал много бавен. - констатирах, протягайки ръка към лицето му. Бях решила да го целуна, за да го успокоя, но все пак беше напишкан, а аз тъкмо се изкъпах. Отстъпих назад и се облегнах до главичката на Аспен, който гледаше любопитно. - Да видим какво е научил баща ти от курсовете за бебета. Дали ще успее да ти сложи нов памперс този век? - попитах бебчо и докоснах с показалеца си нослето му, а той ми се ухили.. това беше най-прекрасната гледка на света, караше ме да забравя всякаква умора и болки, които преживях заради него. Наведох се и го целунах нежно, след което вдигнах погледа си към червенокосия си партньор. - Хайде, татенце.

Не бях бавен. Просто бях изморен и малко шокиран. Дори докато гледах как струята се насочва към блузата ми продължавах да гледам към малкото човече с изненада. Факт беше, че ме напишка, но какво толкова. Сигурен съм че другите бебета няма да могат да напикават бащите си, защото няма да имат толкова силна струя, която да докарат до такива висини. Този коментар щях да си го запазя за себе си. Истински бащичко.
Нека се съсредоточим върху памперса. Знаех как се сменя памперс бях гледал хиляди пъти. на курса, и бях чел за това в онази глупава книга за родители.
- Мога да го сменя за една секунда, но ме е страх да не го нараня. - Казах гордо и дори вирнах брадичка за момент. Нямаше право да се съмнява в именията ми. Няма нищо, че за сефте щях да го правя. Инвентаризация дали всичко си е на мястото. Чисто дупе. Малко пудра да му сложим и взимаме памперса. Разтваряме го. хубаво прилежно го поставяме на с лепенките надолу, под дупето на бебето. За тази цел му хващаме крачетата и го повдигаме внимателно, така че да му се вдигне и дупето. Пускаме го отново внимателно, а след това наместваме памперса така че да му покрива цялото дупе. Захлупваме го отпред. Вдигаме му атрибута нагоре и отлепваме лепенката, залепваме я върху картинката, а после и другата и готово. Бебето е в памперс.
Доста хлабав памперс, който май щеше да си остане на място ако вдигнем бебето, ама то нали си лежеше там, едва ли щеше да е проблем.
- Кога ще го къпем? Преди или след като се изкъпя аз? - Боже, това било толкова изморително. Да смениш един памперс докато внимаваш да не счупиш бебето. Ако не трябваше да се внимава ставаше за няколко секунди.