Скандинавската митология не се изчерпва само с онова, описано в оди и творби от преди много векове...


От създаването на световете и дървото на живота Игдрасил, през перипетиите, през които преминава Тор и многобройните мъдрости на Один, чак до деня, в който царуването на боговете е заменено с тяхната смърт - Рагнарьок, и създаването на новият световен ред... Но дали свършекът на всичко ще настъпи, когато Фенрис Вълка погълне слънцето, или ще бъде предотвратен, това може да разберете само тук, в нашия форум. Създайте си герой, вземете участие в това шеметно приключение и не забравяйте да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 10, на Съб 21 Яну 2017, 22:10

Sucker for Pain

Go down

Sucker for Pain

Писане by Aurora. on Пет 03 Фев 2017, 15:57


I make the good girls bad
and bad girls worse
Nice guys are last
cause I’m always first
I’m a freakshow sucka for how it feels
Turn the girl next door into hell on heels
I’m red white and blue tattooed
And just don’t care
I’m your all American nightmare


Aurora Valdys || 23 years old || illusionism and dreamcatcher || anyone hackers

*5 години по-рано*
- По дяволите, Аврора, не може да си толкова голям инат! - изръмжа майка й насреща и стисна малките си юмруци в страни от тялото си. Русата й коса се спускаше на красиви къдрици около застаряващото й лице, но не можеше да се отрече, че Клаудия е една красива за своята възраст жена. От нея бе наследила красотата си Аврора, с изключение на блестящите огнени къдрици - те си бяха изцяло на баща й, така че дори сега той да се опитваше да се убеди, че Аврора не е негова дъщеря, защото не може единствената му наследница и негова собствена кръв, която тъкмо бе навършила пълнолетие, да го предава по този долен начин и да плюе на името му и да работи за хакерите.
- Съжалявам, но решението ми е крайно. - каза с ледено спокойствие дъщеря им, хвърляйки последните й нужни неща в куфара си, после взе другия и се запъти към вратата. Майка й сграбчи лакътя й в опит да я спре, а баща й замахна и вдигна водна завеса пред нея, което раздразни младото момиче още повече. Те бяха тези със физическите дарби. Можеха да опожарят цяла сграда с щракване на пръсти, да удавят някого просто така, да го взривят. Само тя бе различна. Мястото й не бе тук и тя не смяташе да остава и секунда повече. Щеше да отиде там, където можеше да е полезна. Аврора стисна зъби и положи усилия да се съсредоточи. След като не ставаше по лесния начин, щеше да стане по нейният. Все още овладяването на втората й дарба бе доста несигурно, но за сметка на това съзнанието й бе достатъчно развинтено, че да си изрисува изцяло нова илюзия и да засмуче родителите й в нея. Нямаше да трае дълго, затова тя бе бърза. В момента, в който хватката на майка й се отпусна, както и водната завеса, тя напусна стаята, а скоро и къщата.
Родителите й така и не й простиха за тази постъпка.

*миналата година*
Червенокоската надигна бутилката за пореден път. Лунната светлина бе единственото осветление в стаята, но на момичето не й беше нужно повече, за да различи двете голи тела в собствената си спалня. Едното на възлюбеният й, а другото на някаква курва. Подозираше го от известно време, но не можа да повярва колко лесно се върза той на приказките й за командировка и с цялата си наглост доведе друга жена в нейният апартамент. Колко удобно за него. И колко жалко.
Аврора ги намери спящи. Съзнанията им бяха толкова спокойни. Приветстващи я, канещи я да извърши непростимия грях. Още един в сметката й. Това момиче определено нямаше да получи еднопосочен билет за Рая. Още едно надигане на шишето по този случай. Нямаше притеснение, нито вина, още по-малко страх. И това бе най-потресаващото. След ужасите, които можеше да причинява в чуждите сънища в началото трепереше и спираше да говори с останалите, страхуваше се от себе си. Но не и днес. Не сега. Бе приела чудовището, което е и спря да се бори срещу силите си. Това бе и момента, в който ги подчини на своя контрол. Чудовищни. Точно това ги описваше. И въпреки това сега стоеше в малкия си апартамент в покрайнините на града, облечена изцяло в черно и пресушавайки бутилката с водка, която стоеше пред нея. Знаеше го. Виждаше го в съня му доста често и все пак това не предотврати разбитото й сърце. Той не заслужаваше да живее. Курвата до него също. Край на историята.
Аврора се подсмихна в тъмнината на собствената си лудост и придърпа цветните хапченца, които бе наредила на масата, след което ги измята едно след друго в устата си и се засмя. Засмя се на скапания си живот, на изрода, който бе в съзнанието си и на всичките си шибани пороци. Единственото сигурно нещо в живота й бе работата й. И само тя й остана.
Червенокоската се изправи на дългите си крака и доразсипа останалата водка по пода, която се смеси със тубичката лакочистител. Апартаментчето й бе малко и претруфено, трябваше му само малко спирт и клечка кибрит, за да пламне. Изгоря до основи. Изгоря заедно с всичките й емоции и слабости. Жената, която излезе от горящата сграда бе недосегаема като диамант, но и също толкова студена.


Последната промяна е направена от Aurora. на Съб 04 Фев 2017, 02:05; мнението е било променяно общо 1 път



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.

Брой мнения : 132
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Sucker for Pain

Писане by the bear; on Пет 03 Фев 2017, 16:00

Чудесен герой, одобрена!


semper fidelis
always loyal
avatar
the bear;
Ван
Ван

Брой мнения : 122
Points : 272
Reputation : 0
Join date : 05.11.2013
Age : 19

http://the-better-half.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите