Вход

Забравих си паролата!

Staff

Ymir Valdys|The Crow




Stephen James|Sphynx




Mihai Iliescu|Species




Rahela Iliescu|Species


Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Страница 4 от 14 Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 9 ... 14  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Пет 17 Фев 2017, 00:30

First topic message reminder :

- Върви! Изведи я! - Най гадната част от това да си от Либра, беше, че доста често се случваше да се бием с опозицията. Биехме се с нашите. Всеки вярваше в каквото си иска. Опозицията в това, че хакерите нямат нужда от защита, ние в това че имат, а те май мразеха всички освен собственото си племе.
Три секунди. Точно толкова ми бяха необходими за да стигна до стаята в която се намираше. Беше се опитала да затвори добре. Доста неща беше струпала пред вратата, но със силата с която връхлетях нямаше начин да не поддаде. Хубавото на това че си бърз е това, че не ти трябва много време. Акцията приключи за тридесет секунди.
Пуснах я на пет пресечки от мястото на акцията и вдигнах очилата си върху главата оглеждайки я отгоре до долу. Не изглеждаше ранена. Усмихнах се широко и й намигнах все още без да поглеждам към лицето й. Трябваше да се върна и да натръшкам останалите. В интерес на истината и свръх скоростта не беше толкова често срещана дарба, макар че съм сигурен, че ще мога да избягам от всеки.
- Няма да мър... - Погледнах настрани, което беше достатъчно за изненадата ми. Тя ме удари... Не го очаквах. Ако го очаквах щях да го избегна.
Тя тръгна да бяга, което беше абсолютно безсмислено като се има на предвид, че я спрях на първата й крачка. Хванах я за раменете и я притиснах към стената, за да мога да я усмиря...
- Хей, хей... Успокой се! Хей. - Груба грешка попаднах право в очите и... Всичко придоби толкова ярки цветове. Винаги ставаше така, а началото и края на живота бяха най силни. Тук имаше и нещо друго. Премигвах тъпо срещу нея, гледайки я неразбиращо и не проумяващо. Трябваше да се съвзема.
- Либра ме пращат, няма да те нараня. - Добре че за мен часовете бяха секунди за други, защото в противен случай, щях да я гледам с часове докато я разгадая.
- Трябва да се върна за момчетата. Трябва да останеш тук, ще те пазим!


Последната промяна е направена от Frică на Нед 02 Апр 2017, 17:11; мнението е било променяно общо 2 пъти


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down


Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Чет 09 Мар 2017, 00:47

Ами ако ме оставеше по средата на улицата пък щях да се сноша с клошарите... Да се сдуша, не да се сноша. Сношаването май беше секс. Както и да е. Да се сдуша с клошарите и да си живея с тях докато не ми просветне и да си намеря апартамента където да се надрусам и с малко по малко късмет просто да сложа край на живота си. Никога не бих се самоубил нарочно, но ставаха и инциденти, нали.

- Ще си поема наказанието и обещавам да си тръгна като се сетя за адреса. - Още не можех да се сетя името на улицата нито за името на комплекса в който се намираше апартамента ми. Бях изключил до толкова, че в главата ми се въртеше само името на улицата, на която живеех с родителите си.

- Няма смисъл от тестове. Знам какво ми е. Заради шибаната ми дарба припадам. - Кос поглед от страна на Аврора. Дали не си помисли, че говоря за тичането? Едва ли. А дали да й изясня, за какво всъщност говорех? Нямаше и за какво да го пазя в тайна. Винаги можеше да попита братовчед си и той самия да й каже. Както беше научила истинското ми име от майка си. - Заради виденията. Менталната дарба... Реших да пробвам като теб, да я убия и да се приключва, но ми пречи на тичането...

Повдигнах рамене и се свлякох малко в седалката уж за по-голямо удобство. Не я виждах в измерения. Или може би я виждах. Понякога се бавеше толкова, че времето я накъсваше на моменти. Сякаш спираше за няколко секунди в една позиция и продължаваше насечено. Това може би по някакъв начин се водеше като измерения, може би, хакерските неща не ги разбирах. Макар, че тя беше обучена за Либра. Прехапах устната си взирайки се в профила й, преди да срещна очите й отново.

Движехме ли се? Май не... Може би спряхме. Огледах се, но прозорците сякаш бяха покрити с нещо бяло, нищо не виждах, но беше светло. Като в лудницата, потискащо чак.


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Чет 09 Мар 2017, 01:02

Това беше доста...доста интересна тема. От една страна му съчувстваше. Все пак, кой друг ако не тя, знаеше какво е да се бориш с ментална дарба? То си беше ужас, да се опитваш да я държиш под контрол. Но все пак методите му я изненадваха. Не очакваше такова поведение точно от него. Така де, мистър Злато предния път говореше с такова отвращение за наркотиците.

- Не мога да помогна, аз си имам само ментални психози, с които се боря. - спомена, когато той заговори за физическата си дарба и ускори скоростта, когато вече видя позната улица и успя най-най-накрая да се ориентира. Трудно си беше. Сякаш се беше забила в обетована земя и нямаше излизане от там.
- И все пак не мога да повярвам, че си опитал моя начин. Какво беше... някакви глупости за това, че наркотиците не помагат за подтискането, както и че си много силен когато те не ти действат и само се проваляш. А и да не забравяме, че в твоята къща алкохол не се пие и аз трябва да следвам твоите съвети. Гледай само да не припаднеш от предрусане на седалката ми. - горчивата й усмивка се появи на лицето за кратко. Тя не беше забравила думите му. Едва ли някога щеше, въпреки че той бе само непознат тогава.

Ами сега? Сега не беше нещо особено повече. Познат. Познат, който щеше да приюти на дивана си като бездомно коте, което е срещнала на улицата. Нямаше да му спести всички цинизми. Той не й ги спести предния път...
- Интересно ми е защо сега? Моите дарби започнаха да ми правят проблеми още в началото. Бяха непоносими. Когато ги овладях се поукротиха, но не достатъчно, че да водя какъвто и да е нормален живот на Либра. - каза му откровено. Почти бяха стигнали. Още няколко пресечки, а после трябваше да разтоварят половината магазин, който тя бе купила и натикала в багажника си.

- Наскоро ли я откри, или просто не се занимаваш с нея? Защото малко или много - всяка дарба има нужда от трениране, докато я усвоиш. - продължи, завивайки по своята улица. Новото й място. Имаше си даже личен гараж на приземния етаж. Натисна копчето на едно дистанционно и метална врата в тъмнокафяво се вдигна бавно, а после червенокоската паркира вътре.

- Все още ми дължиш основен ремонт на стария апартамент. - напомни му с крива усмивка, докато взимаше все пак две торби. Останалото беше за него, тя трябваше да има една свободна ръка, за да отключва напред.
Апартамент:




I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Чет 09 Мар 2017, 14:06

Не можех да повярвам, че точно тя ми чете конско. Беше някак неестествено. Бяхме си сменили ролите и сега аз бях този, който трябва да слуша съветите. Всичко от това, което тя ми повтори й го бях казал, когато ми се наложи да я пазя. Изглеждаше ми грозно да се друса, но пък беше толкова приятно да не виждаш всички онези неща, които ще се случат на приятелите ти, познатите или просто случайните хора на улицата само като ги погледнеш в очите.

Не беше изпадал в подробности за дарбата си пред никого и едва ли тя щеше да е първата. Не искаше никой да е наясно какво точно преживява и макар тя да беше прескочила оградата и да беше станала част от 'Който и да е', макар цялото й семейство да беше от Либра, все пак не исках да издавам тайната си.

Взех останалите неща от багажника и тръгнах след нея към асансьора, който беше с чип, като в моята сграда, а скоро бяхме и на етажа. Бяхме потънали в тишина. Тя беше казала това, което имаше намерение да каже, чакаше моите отговори, но те така и не напуснаха ума ми. Прекрачих прага на апартамента й и се огледах дезориентирано. Като цяло ми липсваше всяка концентрация. Последвах я отново до кухненския бокс и стоварихме всички покупки на плота.

- Винаги съм я потискал. Родителите ми очакваха да придобия физическа дарба и когато получих първото видение... Никога не им казах за това. Просто продължихме да чакаме. Скоро след това се появи и физическата. Те бяха щастливи, аз също. - Отворих хладилника, който вероятно е бил по-пълен когато го е купила от магазина за техника.  Започнах да подреждам покупките в него, така че да мога да побере всичко, без да я поглеждам. - Не ми се беше случвало да припадам, първия път беше онази вечер. Сякаш тогава отключих целия й потенциал. После ми се случи още два или три пъти, затова ме отстраниха. Реших, че трябва да я потисна по някакъв начин, но тъй като не знаех как, просто използвах твоя.

Повдигнах раменете си и затворих хладилника облягайки се на него. Вгледах се в нея за един миг, който ми се стори вечност. На това му се казва споделяне. Премълчаване на по-голямата част от цялата история и изразяване на някакви чувства. Уж трябваше да ме накара да се почувстван по добре, но не се получи. Проклинах деня, в който получих тъпата дарба, както и всеки следващ ден, в който тя печеше на живота ми.

Отделих се от хладилника и отвори вратата. Вгледах се в нещата вътре и извадих някакъв алкохол. Оставих го на плата и се загледах в бутилката сякаш имах дарбата да я отворя с поглед. Дълбоко поемане на въздух. Някакъв проблясък на думите, които ми беше казала.

- Обещах, че ще го направя и ще го оправя. Полицията изобщо пуска ли да се влиза в него? - Отворих хладилника отново и прибрах алкохола, а след това извадих нова бутилка и я оставих на плота. Затворих хладилника и се втренчих в новия предмет пред себе си.


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Пет 10 Мар 2017, 01:51

Докато думите му се лееха от розовеещите му устни, Рори се настани на един от щъркелите от другата страна на плота и го наблюдаваше с леки наченки на гняв. Не може да игнорираш подобно нещо. Тя лично беше пробвала, но не се получи, затова и предприе онова пътуване. Затова и бе прочела толкова книги, затова и бе станала толкова добра в професията си. Това, и защото наистина обичаше да бърника там, където не й е работата.

Червенокоската извади от задния си джоб малка метална кутийка разграфена на много малки сектори и си взе няколко хапченца в различни цветове съвсем деликатно, докато го гледаше как .. ами зяпа някакви обекти. Трябваха й нови, драконите бяха загубили очертанията и цветовете си, и на тяхно място я зяпаха червени чифтове очи от ъглите на бялата й кухня.

- Чакай, чакай, чакай... какво, по дяволите, правиш? - попита, след като глътна хапчетата и скочи бързо от стола и му взе бутилката от ръцете, след което извади една по неин избор. Вече започваше да я дразни - Ще ми развалиш хладилника - оплака се тя, фрасвайки го леко по гърдите и вместо това изми две от новите си чаши, сложи маслинки и наля мартини, след което му подаде едната. - Ако не ти се нрави ще ти отворя водка, само моля те, спри да отваряш проклетия хладилник. - каза му накрая и се усмихна незабележимо на нейния дракон. Пак беше един и пак я обожаваше. Тя се чувстваше прекрасно. Настани се отново на щъркелите.

- Съжалявам да го кажа, тъй като си мислех, че имаш поне грам мозък, като нямаш външност, ама очевидно живота наистина те е очукал.. Ти си най-тъпото същество на света. Ментална дарба не се игнорира. То не е физическо, не е нещо, което ще спреш като заспиш, или се заключиш у вас. То обсебва мястото, което е най-уязвимо за теб - съзнанието ти. И колкото и да искаш... не можеш да избягаш от там. - каза му тя, отпивайки от чашата си и завъртя показалеца си по ръба й - Затова напуснах нашите. Почти веднага се отправих на пътуване, за да търся илюзионисти и крадци на сънища. Трябваха ми поне насоки... нещо. Защото те побъркват и накрая завършваш в лудница. С илюзионизма се бях подготвяла и сама, но... ако не им обръщах внимание, до сега да съм развалина. They are fucking with your mind. - разяснии, вперила морскосините си очи в чашата и се подсмихна накриво.

'И въпреки това се друсаш като за световно, нали? Толкова добър пример си само..' изкоментира иронично съзнанието й
' О, я се шибай.' отвърна му хапливо и извъртя очи, преди да вдигне ирисите си към Мариус отново.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Пет 10 Мар 2017, 02:11

Какво правех? Избирах, май... Не бях много сигурен, но нямаше и кой знае какво значение, в крайна сметка се оказа, че ще пием мартини, което до някъде ме устройваше. Алкохол беше и щеше да свърши някаква работа, макар да беше за жени. Ако очакваше да започна да чупя китки нямаше да се случи. Наистина си мислех, че тайно се надява на това, но нямаше как да знам. Не четях мисли. И да четях с толкова наркотици нямаше шанс.

- Колко тъжно. Тъп съм, грозен и имам малка пишка, избивам комплекси, а за капак станах алкохолик и наркоман. Очарователен съм, нали? - Облегнах се срещу нея на плота и й подарих най-замаяната усмивка на света, пред да си изпия мартинито от чашата. Маслинката остана. Щях да бъда икономичен от към храната. Храна... Корема ми издаде странен звук напомняйки ми, че днес не е получил храна. Все тая.

Отдръпнах се от плота и се приближих до шкафовете от другата страна на кухненския бокс, като започнах да отварям всички вратички и без да ги затварям да разглеждам какво има там. 'Любопитството убило котката' - казали хората. Мен дали ме очакваше смъртта? Колко да я дразня? Достатъчно, че да ми тегли ножа.

- Ти не разбираш. Имала си избора, който аз нямах. Твоите родители са те обичали. Моите гледаха на мен като на предмет, с ментална дарба им бях ненужен. - Погледнах към нея през рамо. Приближих се отново за да изпия новата чаша мартини, преди да се върна към шкафовете. Започнах да изваждам някакви неща от единия и не се спрях докато не измъкнах всичко отвътре, а след това започнах да го подреждам отново.

Хлопнах вратичката и се завъртях неволно. Главата ми се замая, но не успях да загубя равновесие. Изглеждаше така сякаш чупя стойки. Стигнах до плота и се облегнах отново. Пресуших третата чаша мартини и най накрая изядох маслинката. Корема ми изскърца отново по-шумно от предния път. Пречеше ми да мисля.

- Какво виждаш, Аврора? Каква е илюзията която създават хапчетата? - Заиграх се с пластмасовия меч, на който беше закована маслинката, оставяйки я да се движи някъде между устните ми и езика...


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Пет 10 Мар 2017, 11:54

Ама какво, по дяволите, правеше тоя човек? Червенокоската седеше и го наблюдаваше слисана, докато той й опропастяваше кухнята. Запали цигара и се обърна до дракончето, което стоеше до нея и също му мяташе скептични погледи.
- Тоя е пълно хахо. Скоро ще пратя армия калинки да го шибат. Позволи ми, богиньо. - обърна се към нея с дрезгав глас дракона, като от време на време се закашляше и изпускаше по някое пламъче. Тя започна и него да зяпа странно.

Вниманието й обаче много бързо бе привлечено от самокритицизма на мъжа, който още шаваше в кухнята й. Тя пусна една широка и развеселена усмивка за момент, докато палеше цигарата си и отпи от мартинито си.
- Направо мъж-мечта. Какво друго мога да кажа. - отвърна му, издишайки стуя цигарен дим нагоре и прехапа устна - Така и така ми унищожаваш кухнята, поне дай един пепелник. Във втория шкаф там. - поръча му, докато се стараеше да си избута обувките на земята, за да прибере крака до тялото си, докато си пийва отново и се върти развеселено насам-натам със стола.

- Много си тъп, Саше... К'во да ти кажа. Моите родители са искали момче. После като им се пръкна дъщеря поне искаха да е Либра, ама и това не стана. И да, майка ми ме обича, макар че не й давам много поводи да го прави, обаче с баща ми не съм си говорила от.. - червенокоската се замисли, докато сипваше мартини в двете чаши и надигна бутилката. Ама обърка се де. Не беше нарочно. - Не знам.. седем години? - зачуди се, почесвайки се по врата. - Когато те не те разбират - не ти трябват. Тръгваш си и се оправяш сам. - това беше философията на нейния скапан живот. Колко тъжно само.

- Ох не мога вече с теб, ще те взривя след малко. - каза, когато загаси цигарата си и скочи от стола си. Отиде до аудио системата си и пусна някакъв диск със стар рок, след което се върна в кухнята и сложи ръце на раменете му. - Ако искаш да останеш жив, седни. Като тасманийския дявол си. - каза му и го избута към щъркелите, а тя побърза да затвори шкафовете, които този малоумник беше отворил, след което надникна в хладилника. Гладът я гонеше.

- Какво ти се яде? - попита го, опитвайки се да смени темата от халюцинациите й, докато си танцуваше лекичко на място и си припяваше безгласно. Започна да вади някакви неща, които ставаха за сандвичи, както и хляб, след което затвори вратата с дупе и застана пред него, решена да прави храна. - Не знам за какво говориш. Нали си подтискам илюзиите с хапчетата. - каза му, без дори да го поглежда, докато мажеше маргарин по всяка филия, която беше извадила и предвидила за сандвич. По някое време си пресуши чашата и я сложи пред него - Погрижи се да не остава празна. - намигна му и сведе поглед към салама, който режеше. Внезапно реши, че само сандвичи не са достатъчни, затова извади пакет замразени бланширани картофи и сложи олио в един тиган, за да се загрява.

И как да не обръщаш внимание на летящ дракон, който се опитваше да те съблазни с танци до теб. Въртеше се пред очите й, обикаляше около Мариус и му бъркаше я в ухото, я в носа, излегна се на плота пред него. Червенокоската едва сдържаше смеха си. От друга страна, погледът й попадна на пиърсинга на езика на Фрика отново. Не беше честно да си седи просто там и да й се плези всеки път, вкарвайки я в различен вид размисли и страсти.
Не, не, не. Щеше да си гледа сандвичите, в които тъпчеше всичко, що става за сандвич от хладилника.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Пет 10 Мар 2017, 12:52

О, аз си тръгнах, но преди това за собствената си безопасност им теглих по един куршум между очите, а след това ги надупчих целите, ей така, за да е сигурно, че са умрели. Щях да ги и разчленя, ама ми се спори прекалено извратено, затова ги ставих така. обадих се в полицията съобщих за убийството и ги погребах. Плаках заедно с всички на погребението, а ден след това започнах да търся щаба на Либра. Надявах се да се въртят в гроба...

Осъзнах, че гледам в точки и нищо не правя. Просто дъвча пластмасовия меч и гледам в празната си чаша. Нейната също беше празна. Налях. Потърсих я с поглед. Тялото й се извиваше под съпровода на музиката. Не бях сигурен дали тя танцува за песента или песента свири за да танцува Аврора.

Пукащия звук от срещата на картофите и олиото ме изкараха от новия унес и очите ми се започнаха да търсят лицето й, докато тя се приближаваше към мен. Усмихваше се. Устните ми разсеяно последваха примера на нейните и оставих клечката на плота, за да ударя чашата си с нейната и двамата да пресушим съдържанието им.

- Не знам. Аз съм сигурен, че нямаше да си толкова секси като мъж. - Отново я огледах, но по бързата процедура, за да мога отново да заседна в очите й. - И щеше да ми бъдеш голяма конкуренция Вероятно и по-голяма пишка от мен щеше да имаш... Нямаше да мога да си намеря нищо за чукане... Аз предпочитам да си жена, и да си от 'Който и да е'. Така за мен остават всички в 'Либра'. Без мъжете, че не са ми секси...

Погледнах сандвича, който Аврора беше сътворила и оставила пред мен и корема ми изкъркори шумно. Май щях да дочакам картофите. Не ми се искаше да започвам сега, защото трябваше да й изям хладилника и след това да заспя на плота, защото нямаше да мога да мръдна от тук.

- Стига, моля те. И двамата знаем какви са тези шарени хапченца. И аз минах през тях преди да стигна до тук. Само украсиха виденията. - Подсмихнах е едва едва и изпих следващата чаша мартини. Това така щеше да ме отреже, че нямаше и да стигна до ядене. Налях отново.


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Пет 10 Мар 2017, 13:25

Ииии нека войната с картофите започне... СЕГА!
Аврора отвори пакета, докато олиото вече пукаше и сигнализираше, че е готово за ползване. Ама как да се спаси от пръскането? Червенокоската грабна един прозрачен капак за тенджера и го обърна като щит. После с една голяма решетъчна лъжица загреба част от картофите и ги пусна в тигана, а после го захлюпи с капака веднага и избяга на няколко крачки. И пак я улучваше, мамка му.

Рори бе прибрала косата си във висока опашка, която се вълнуваше при всяко нейно подскачане от улучване от горещо олио, а дракона сякаш още повече я спъваше, като й се въртеше в краката. Когато сложи достатъчно картофи за един тиган, тя се доближи до госта си и го измери с поглед, преди да отпие от чашата си и да запали цигара.

- Моля те, определено щях да бъда много секси пич. И съжалявам да те уведомя, но това, че съм момиче изобщо не ме спира да ти крада момичетата. Така че успех. - всъщност червенокоската предпочиташе мъжете. Беше си правила някакви експерименти с момиче, нямаше нищо против хората, които го обичаха, но лично нейните предпочитания бяха по-хетеро и от неговите. Това обаче си го премълча, предпочиташе да го дразни с блестящата си усмивка и тъмни мотиви.

Устните й се разтвориха бавно след предната дръпка и се събраха, а след малко от тях започнаха да излизат малки димни кръгчета.
- Всъщност хапчетата ми са с примеси от ЛСД и метаамфетамини, но в тях има и лекарства против различни видове психоза. Нещо като произведение специално за мен. - отвърна му тя, свивайки рамене и остави цигарата си, за да отиде и да разбърка картофите. Пак я опръска нещо, този път изпсува през зъби и се върна при Фрика.

- Та почти няма странични ефекти... освен един-два летящи дракона, но те са послушни. - Рори се пресегна, понеже нейната чаша беше празна, а той не я беше напълнил, и му измъкна неговата чаша изпод носа. - Сам си си виновен, казах ти да не ми я оставаш празна. - предупреди го и му се изплези, след като я пресуши и отново започна да се поклаща на място, докато си допушваше цигарата и чакаше да се изпържат картофите.
Борбата е безмилостно жестока...



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Пет 10 Мар 2017, 15:03

Езика ми се беше подул от толкова пиене. И с това не ядене, беше нормално. Налях в чашата й, но по невнимание разлях около чашата. Изправих се от щъркела подпирайки се на плота. Преместих внимателно чашата й и се приведох, за да изсърбам мартинито. Не можеше да заносваме алкохола. Не че нямахме в изобилие, но пък си беше грях. Езика ми мина по плота и когато се уверих, че по него са останали само лиги го забърсах с ризата си. така беше по-добре.

Изискваше известни усилия да се покатеря отново на високия стол. Кой беше измислил такова нещо да се слага до плотовете. Трудно се качваш, трудно слизаш и лесно падаш... Доизпих чашата си и я напълних отново. Поглеждайки към Аврора установих, че вече ми се мажеше повече от преди. Имаше три очи, а по средата на лицето й се мъдреха нос и половина. Премигнах няколко пъти и разтресох глава. Не помагаше много, даже хич...

- О, значи си падаш по това. Дали ще може да ми намериш две твои приятелки които да са ми навити? - А защо не с нея,нали? Ами не, с нея не можеше защото не исках да я деля. Ако можеше някога да е моя я исках само и единствено за себе си. Не мъже, не жени, нямаше да я деля с никого... Но тя никога нямаше да бъде моя, защото щях да умра преди изобщо да съм я поискал. - Ако изобщо си завързала някакви приятелства. И ще трябва да ми кажеш предварително, защото ако ме хванете в такъв момент няма да го вдигна никога, колкото и малко кръв да изисква.

Когато вдигнах бутилката отново, реших да не рискувам и да не разхищавам, затова устните ми опряха в отвора, а няколкото големи глътки затоплиха всичко в мен за няколко секунди. Задавих се и оставих алкохола на плота. Сега вече наистина не знаех къде се намирам, ако не се държах за плота щях да се изхлузя от стола.

- Надявам се да не ми се обидиш че няма да те включа, ама предпочитам по време на секс да правя секс, а около теб само плямпам... - Евала. Тя се справи с картофите! На плота до мен се появиха цели две чинии. Опитах се да си открадна картофче, но все не улучвах чинията... Мамка му...


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Пет 10 Мар 2017, 15:33

Сега вече Рори беше супер развеселена я от хапчетата, я от мартинито. Каквото и да беше, тя имаше сили да пробяга целия свят. След като остави чиниите пред него, тя почисти плота и подскочи леко, настанявайки дупето си върху него, така че да е срещу него, за да има достъп до чинията си.

Пръстите й обхванаха големия сандвич и тя се облиза, събирайки очите си в него, сякаш беше най-скъпоценното нещо на света.
- Ще ме извиняваш, но си имам някави приятели. Ако искаш да знаеш, когато не се дразнят с мен, понякога съм много забавна! - изпротестира тя и отхапа една голяма хапка, докато го гледаше как се мъчи да улучи чинията си. Подтисна смеха си, защото щеше да се разхвърчи навсякъде храна, но побърза да скрие чашите и бутилката от нейната страна на плота, за да няма достъп той до тях. Все пак.. тя беше едва четиридесет и няколко килограма, колкото и да бе загубил той, щеше да й е доста трудно да го пренесе до където и да било, дори до близкия диван.

- Може би трябва да ги повикам сега. Ти ще припаднеш след малко от толкова алкохол и предрусане, на мен ще ми стане скучно и ще имам с какво да се забавлявам. - продължи да го дразни тя, докато преглъщаше и взе един дълъг картоф, след което го поднесе към устата му. Мъчеше се като грешен дявол, милия. Колко забавно. Може би затова и тя се кикотеше, докато мърдаше леко ръката си и той така и не успя да хване картофа. Накрая тя се предаде и го изяде, а той остана с пръст в уста.
- Хайде, яж, ще изстине. - пришпори го тя развеселено и натъпка устата си с картофи.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Пет 10 Мар 2017, 17:18

- Ама нали казах да ги викнеш когато мога да го вдигна, не е честно само да гледам. - Оплаках се и се опитах да се концентрирам. Успях да си взема картофче най-накрая и да си улуча устата. Това си беше чиста проба късмет. Чудех се как ще напъха сандвича в устата си, но тя такава уста отвори... Сто процента така ми се видя защото виждах по едно и половина. Три очи имаше това момиче, ама пак беше красива.

Напипах си сандвича и го взех в ръце. Омазах се целия докато го напъхам в устата си. Какво беше сложила? Кетчуп... Изобщо имаше ли нещо течно вътре? Загледах се в храната докато преживях. Прилошаваше ми. Май трябваше да спра да ям, ако не исках да върна алкохола.

- Вкусно е. Направо си царица на сандвичите. Трябва да си намериш приятел и да го правиш щастлив с тези сандвичи. А ако искаш и жена си намери. - Натъпках останалата част от сандвича в устата си и се опитвах да го сдъвча. Трудно беше, не можех да си затворя устата. Потърсих с какво да го прокарам но мартинито беше чааак до нея.

- Може ли такова нещо. Каква домакиня си. Подай тая бутилка малко. - Заговорих с пълна уста и за малко да я наплюя. Реших да натъпча и малко картофи в бездънната яма. Ей така че малко празно ми се виждаше. Май трябваше да преглътна с вода, а не с алкохол. И без това възпитанието ми беше на ниво тази вечер, но така или иначе никога не са ме учили на обноски, тях сам си ги придобих.


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Нед 12 Мар 2017, 10:45

Пф... да бе, да се нарамва с такава глупост - гадже, само защото трябвало да сподели дарбата си с някой. Ами ако не искаше? Защото Рори не беше голяма доброволка да споделя. Най-много с дракона, дето си фърчеше около нея.
- Ако ще е само заради това, по-добре да си седя сама и да се възползвам от кулинарните си дарби сама. Много труд, много драми - не е за мен това то мъжа или жената. - Червенокоската преглътна малко по-трудно, сещайки се за последната си връзка и как точно приключи тя. Не, това не беше удачна тема за размисъл сега.

Вместо това остави половината сандвич и скочи от плота. Заобиколи го и отиде до хладилника, за да извади сок от банан и ягода, както и две чаши.
- Ти приключи с мартинито за сега. Бутилката е на дъното, а ти си пред припадане и не мога да те нося, така че - сок. - заяви му, тропвайки пред него една висока водна чаша със сок, а после взе друга за себе си и продължи да се храни.

За жалост, обаче, тя не можеше да не забележи колко сакато и нескопосано ядеше сандвич той. В смисъл... имаше повече продукти на лицето му и в чинията пред него, отколкото в устата му. Всичко падаше, размазваше се, а той беше толкова, тооооолкова бавен. Нямаше как Рори да не избухне в смях. Опита се да преглътне преди това, но беше ужасно трудно, когато той отправи тъпия си поглед към нея.
- Господи.. - промърмори тя, когато се поуспокои. Все още не можеше да продължи.

- Ще умра заради теб някой ден.- констатира, клатейки глава, докато все още се прокашляше, но все пак си погълна всичко.
- Все още не мога да разбера.. - започна, докато оставяше своята чиния в мивката и отпиваше от сока, след което заобиколи плота и отиде до него с няколко парчета кухненска хартия. Трябваше да го почисти, преди той да омаже апартамента й. Нов си беше още - Как толкова бързо си се предал? Естествено, че моя път е най-забавен, но ... Преди три месеца ти беше много скучен, дори не пиеше. - попита го накрая, докато почистваше старателно лицето около устните му, напълно съсредоточена в работата си, като от време на време мяташе някой поглед към очите му.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Нед 12 Мар 2017, 11:15

Госпожица 'Не мога да те нося' проваляше всичко. Сега как да си умра от препиване като не можех дори да припадна. Пецакваше ми светлото бъдеще направо. Как да съм щастлив после. Нацупих се леко докато Аврора обикаляше кухнята и отсервираше всичко. Бях целия омазан, не смеех и да мръдна, защото не знаех на къде ще поднесе тялото ми. Не бях наясно дали и краката ме държат, защото изобщо не ги чувствах. Задника го чувствах, защото ме болеше от толкова седене на ръбавия й стол вече.

- Аз никога няма да те умъртвя. Винаги съм бил тук, за да те пазя... Освен сега, защото съм прекалено зле и себе си да опазя. - Опитах се да пусна някаква усмивка, но тя беше толкова близо до мен, че можех единствено да остана сериозен. Да я гледам в очите, докато тя мести своите от моите към устните ми, и да стоя като вцепенен. Това беше толкова грешно, по толкова много параграфи. Не можеше просто да стои там, с лека усмивка и да ме гледа над очилата си. Бях сигурен, че ако не бях пил толкова и ако преди това не се бях надрусал като животно, сега това панталоните ми щеше да е на кокал, а сега дори не го усещах.

- Не бях скучен. Бягането е... Беше моя живот. Чувствах се свободен, жив, можех да направя всичко. Не бях посегнал към това, не защото съм скучен, а защото в състоянието в което се намирам сега не мога да бягам. Всъщност сега не мога и да се движа... Беше въпрос на избор, а сега избрах това. - Опитах се да се изправя от стола и едва не се свлякох в краката й. Задържах се на плота и пуснах крива усмивка. - Ако имаш вана, мога и там да спя...


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Нед 12 Мар 2017, 14:45

След като почисти глупака от мизерията му, той най-накрая изглеждаше в малко по-прилежен вид. Рори се замисли за момент дали да не му даде още мартини, че да се умъртви напълно, че да го гримира, докато е в безсъзнание. Щеше да му е много интересно на сутринта. Може би беше добър урок никога да не стига до този край. Но пък как да му го причини? Нещо в нея я възпираше...

Очите му светеха като зелени коледни лампички на фона на мъртвешко бялото му лице, докато я наблюдаваше толкова старателно. Едно приятно топло чувство се зароди някъде в корема й, докато оставяше салфетките на плота до тях, а той едва не падна пред нея. Ръцете й се стрелнаха, за да го подпрат все пак, а когато се стабилизира, тя повдигна уж строго веждата си и пръстите й минаха през рошавата му рижава коса, създавайки пълен безпорядък там.

- Ти си идиот. - каза му тя, клатейки неодобрително глава и се отдръпна, преди хапчетата й да са й подействали още повече и да са премахнали и малкото задръжки, които и без това бяха колебливи. Все пак той може и да е идиот и грозни и дразнител и... абе имаше си някакъв чар там. Чар, който я караше да въздъхне леко, когато се отдели на достатъчно разстояние от него, а дракона, който се бореше за сърцето й, започна да се пъчи мъжкарски и извади отнякъде бяла ръкавица, хвърляйки я в лицето му, за да го предизвика на дуел.

- Нямам вана, ще спиш на дивана. Хайде, домъквай се до него, аз ще ти намеря завивки, преди да си припаднал. - каза му набързо и се изгуби от погледа му, отправяйки се към спалнята си. Извади му възглавница, както и завивка, за да не му е студено на боклука, а после се върна в хола, пускайки ги на дивана, след което му пусна от любимите аржентински сериали.
- Имаш ли нужда от още нещо?



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Нед 12 Мар 2017, 15:15

Да, аз бях истински идиот за да си помисля, че е толкова добра идея да дойда в апартамента й да пием.Това си беше чист мазохизъм. Сега не бяхме на мисия, не трябваше да се правя, че я търпя, за да прикривам, че всъщност си умирам да я нападна. А, колко нужда имах тя да има нужда от същото. Но едва ли с мен. Защо съм й аз. Още от началото си представяше как ме убива и дори сега да бях минал от нейната страна и да ме чувства малко по-близък едва ли щеше да е на същото мнение, когато се изчистя достатъчно за да го вдигна.

- Yes, madam. - Това щеше да е трудно, но след плота идваше стена и след това под... Успях да се добера до дивана, докато тя се върне със завивките. Колкото и бавен да бях... Вероятно щях да се блъсна някъде ако реша да използвам несъществуващата в тялото ми физическа дарба в момента... Ако си чувствах краката...

Седнах на дивана и се помъчих да си сваля панталоните. Когато ги разкопчах обаче се усетих, че както в повечето случай нямам бельо, затова гениалния ми мозък реши да си остане с тях и започна мъчението да ги закопчая отново.

- Не, направи много за мен, дори да не ме харесваш. Задължен съм ти още повече. - Отпуснах тялото си върху дивана и прегърнах възглавницата вместо да я сложа под главата си. Придърпах си и одеялото. - Ако искаш може да си допием мартинито преди да съм припаднал... Само предлагам.

Усмихнах се, докато гледах нагоре към лицето й. Истината беше, че компанията й ми харесваше. Тя можеше да бъде не само забавна. Това го знаех отдавна. Можеше да бъде мила, нежна, ако пожелае, но я бяха наранявали някакви неблагодарници, затова така се беше дистанцирала от всички, като се изключат задължителните отношения с колегите и семейството. Аз щях да й стана приятел, да се наложа като такъв. Пък дори и обикновен


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Нед 12 Мар 2017, 15:43

Червенокоската обмисли офертата му за няколко секунди, сетне сви рамене и отиде набързо до кухнята, за да вземе мартинито, както и чашите, но този път и сок, за да не е само алкохола. После седна от другата страна на дивана и се излегна по дължината му, подпирайки главата си на едната си ръка, а с другата надигна чашата си.

- Невероятно е, нали? Колкото и да си бърз, колкото и възможности да имаш да избягаш от всичко... менталните проклятия ти ебават цялата вътрешна система, защото от тях не можеш да избягаш, дори да имаш суперскорост. - каза тя замислено, заглеждайки се в екрана на телевизора срещу нея, където някаква девойка с дълга абансовочерна коса се мяташе насам-натам и ревеше като малка пикла, а някаква възрастна вещица се опитваше да я удържи и й заби един шамар. - Това сигурно боли. Удари я и ти де.. - изкоментира тя, но последва кадър, в който само се гледаха и ревяха, което отегчи Рори, накара я да погледне към компанията си.

- Кое е най-странното и забранено нещо, което си правил със визическата си дарба? Какво е изобщо да имаш физическа дарба, интересно ми е. - попита, обръщайки се по корем и остави чашата си на земята, след което скръсти ръцете си под брадичката си и размаха босите си крака във въздуха. - Нашите толкова се надяваха... Баща ми владее вода, а майка ми - огън. Аз не само, че не взех нито една от тяхните, ами и започнах да крада сънищата им. Първия път го направиха неволно, бяха толкова ядосани... И на всичкото отгоре не стига, че развих една ментална дарба, ами и се появи втора, която пак е ментална и ме съсипва. Не бях адекватен кадър за Либра, затова и се пренасочих към единственото разумно решение - да съм полезна там, където мога. Те така и не го разбраха. - Аврора отметна няколко непослушни кичура от очите си и сви рамене - Извинявай, пак говоря за себе си. Та, твоята? - попита, повдигайки вежди и се настрои за слушане.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Нед 12 Мар 2017, 16:18

Чудех се какво точно да й отговоря, но преди да съм започнал тя отново заговори и дори да знаех всичко за нея от това как се е родила, през това какви са й дарбите и как са се появили, до това как ще умре, ми беше приятно да я слушам. Изобщо не поглеждах към екрана. Интересното се случваше пред мен. Леко забавено, думите й леко се влачеха и образуваха поток от бавни изречения докато премигваше и преживяваше това което разказваше отново.

- Физическата ми дарба. Тя ми е наследство от баща ми. Той беше със свръх скорост. Преди да я получа ме караха да тичам с километри. Може би сам я провокирах по някакъв начин. Тичал съм през целия си живот, но така и не можах да избягам от него. Той винаги беше пред мен, зад мен, навсякъде около мен. Докато беше жив никога не съм си и помислил, че ще мога да се скрия. След това... Ами след това започнах работа в 'Либра' и... Като цяло за мен физическата дарба е целия ми живот, сега не знам какво да правя без нея, сякаш вече нямам цел. - Въздъхнах защото не знаех какво повече да кажа. Толкова я зяпах, че накрая погледа ми беше застинал в една точка, някъде по лицето й. Не бях сигурен от колко време не бях мигал, затова се разконцентрирах и се постарах да отместя погледа си.

- Майка ми владееше два елемента-земя и огън, а баща ми освен свръх скоростта замразяваше и разни неща с допир. Изключих как се казваше тази дарба. Бяха много надарени, но с болни мозъци. Както и да е. Кажи ми още нещо за себе си. - Протегнах си ръката, за да си стигна до чашата и да се разсея малко. Не исках да ме помисли за някой вманиачен или психар, защото не отделям погледа си от нея. А беше толкова трудно. Тя беше толкова красива... Как да отмести поглед от нея човек.


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Нед 12 Мар 2017, 16:39

По време на разказа му, Рори се изправи в седнало положение, сгъвайки крака по турски и придърпа един пепелник до себе си, както и кутията с цигари. Една цигара набързо се озова между плътните й устни, а скоро запалката се погрижи за другото. Червенокоската отново отпи от мартинито си накрая, после от сока си и прокара пръстите на свободната си ръка през вълнистата си коса, докато обмисляше какво друго да му сподели за себе си.

- Нещо за себе си... хм. А, добре. - нагоди се малко по-удобно и си надяна най-сериозната физиономия - Нямам приятелки, които да са ти навити, дори евентуално. - съобщи му с печална физиономия и издиша тънка и дълга струя цигарен дим в негова посока. Той се намръщи, а червенокоската се засмя леко и сви рамене. На бас, че той искаше да я замери с нещо точно сега.

- Случвало ли ти се е... - започна малко по-сериозно, поглеждайки надолу към скута си, където пръстите й си играеха с полупразната кутия цигари - Имам предвид по време на мисия. Случвало ли ти се е да се наложи да убиеш невинен? Имам предвид напълно невинен, който е ... знаеш, добър. Не като нас. - попита го тя, прехапвайки долната си устна, докато дима излизаше през ноздрите й, подобно на огнедишащ дракон. Червените й къдрици се спускаха бавно и лежерно една по една от рамото й и препречваха гледката към лицето й и по-точно - тъжните й очи и зачервените й страни.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Frică on Нед 12 Мар 2017, 17:01

С толкова много наркотици ми беше трудно моето минало да си спомня... Странно, как нейното не можех да забравя. Прехвърлях спомените й, но май не беше преживявала такова нещо. Дали не се беше случило наскоро? Не я бях виждал от месец... Ами ако просто ме изпитваше, за да знае дали съм убиец? Не, вината й беше повече от очевидна, че да е просто проба, не можеше да ме погледне.

- Няма невинни. - Отговорих простичко, опитвайки се да я накарам да се почувства по добре. Не исках да се чувства виновна, ако случайно е затрила нечии живот. - Моята философия е, че след като е умрял значи е имало причина. Всеки си има собствен път... А ако говориш за бившия си, според мен си беше в правото да му светиш маслото. Той си го заслужи. - Трудно ми беше да се изправя до седнало положение, но го направих все пак. Протегнах се и отместих непослушните кичури коса от лицето й, за да срещна шокирания й поглед. Май не трябваше да й казвам, че знам за бившия й. Трябваше да отклоня вниманието й от това.

- Красива си. - Споменах ей така... Повдигане на вежда от нейна страна. - Искам да кажа, че кой нормален би те сменил с онова чучело. Тя си беше грозна. - Добре трябваше ми скоростен нов подход преди и аз да си умра на място. Прочистих гърлото си. - Да убивал съм много хора, но никога не съм ги слагал на везна. Дори или лоши... Предполагам това не е много в моя полза. - Прочистих гърлото си, изпих цялата чаша и се простна на леглото дивана й по гръб, отново.

- Аз убих родителите си. Направих едно добро дело, но ми бяха родители. Според теб това прави ли ме лош? - Сега не смеех да я погледна. Дали щеше да ме убие в съня ми или просто да ме вкара в някоя илюзия просто така и да ми прекърши врата...


I look and stare so deep in your eyes
I touch on you more and more every time, when you leave I'm begging you not to go, call your name two or three times in a row.
avatar
Frică
Либра
Либра

Брой мнения : 134
Points : 138
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Aurora. on Нед 12 Мар 2017, 17:35

Той....откъде...какво? Как? Защо?
Очите й бяха придобили размери на космически кораби, докато съзнанието й прехвърляше отново всичките им разговори отново, за да се сети дали някъде не се беше изпуснала по темата, или го беше споменала неволно. Може би шега? Не... той знаеше. При това с дяволски подробности. Устните й се разтвориха за момент, но от тях не излезе ни вопъл, ни стон.

И какво можеше да каже? Да, убих го, защото бях надрусана и ядосана, и сърцето ми бе разбито? Не... Дори той да не я съдеше.
- Не съжалявам за това, което им причиних. - каза му сковано, наблюдавайки промените в лицето му - Те си го заслужиха. - каза и загаси цигарата, след като издиша една голяма димна завеса във въздуха.
- Въпроса е ти откъде знаеш. Май не ми казваш всичко за тази твоя дарба. - отбеляза и преглътна. Наля си нова чаша и я изпи почти наведнъж. Ума й вече се маеше, погледа й също, но трезвата й преценка за потенциалната опасност, която представляваше той.

- Всъщност говорех за един охранител по време на последната мисия, която взехме с теб. Докато ти беше в трезора един от охранителите се опитваше да се събуди, въпреки силите ми. Не можах да го удържа. А той искаше просто да си изпълни дълга. Имаше семейство, деца... А аз го убих в съня му, защото иначе щеше да провали мисията и щяха да те заловят в трезора. - обясни все пак, навеждайки отново погледа си, спомняйки си за всички новини и вестници, които дълго време не й даваха да забрави за постъпката си.

Новината за родителите му я прие със смесени чувства. Не беше сигурна какво значи добро дело. Нейните родители също не бяха цветя. Баща й се отрече от нея, не желаеше дори да я поглежда, какво остава да я защитава по време на мисии. Вероятно щеше да я остави да умре при врага, пред това да предаде Либра, но тя никога не намери смелостта да му стори зло. Както и желанието. Просто се примири.

- Значи какво? Виждаш бъдеще и минало, така ли? - попита несигурно и се излегна на дивана по негов пример, придърпвайки една възглавница и също я гушна - Какво ще ми разкажеш за теб тази вечер? Очевидно ти знаеш всичко за мен. - промърмори смутено и се облегна на ръката си отново.



I'VE BEEN A WALKING HEARTACHE
But you stay here right beside me
I'VE MADE A MESS OF ME

avatar
Aurora.
Хакер от "Който-и-да-е"
Хакер от

Брой мнения : 140
Points : 145
Reputation : 4
Join date : 24.01.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 14 Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 9 ... 14  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите