Скандинавската митология не се изчерпва само с онова, описано в оди и творби от преди много векове...
От създаването на световете и дървото на живота Игдрасил, през перипетиите, през които преминава Тор и многобройните мъдрости на Один, чак до деня, в който царуването на боговете е заменено с тяхната смърт - Рагнарьок, и създаването на новият световен ред... Но дали свършекът на всичко ще настъпи, когато Фенрис Вълка погълне слънцето, или ще бъде предотвратен, това може да разберете само тук, в нашия форум. Създайте си герой, вземете участие в това шеметно приключение и не забравяйте да се забавлявате!
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 18, на Вто 02 Юни 2020, 10:19
Maddox Drakulich
2 posters
The Better Half :: ARCHIVES :: Archives
Страница 1 от 1
Maddox Drakulich
Maddox Drakulich
30// Hacker // Jonathan Rhys Meyers
30// Hacker // Jonathan Rhys Meyers
- Защо никога за нищо не ти пука?! - гласът на жената процепи тишината, която така добре красеше стаята.
Ама разбира се, че щеше да дойде в най - неподходящия момент и да си изкарва истериите. Беше му писнало от тази жена. Не знаеше какво толкова искаше тя от него? Не беше ли пределно ясен, когато й каза, че не иска да се навърта около него. Какъв й беше проблема? Нима й беше казал : Да, стой си тук, досаждай ми, няма никакви проблеми.
Напротив. Беше й обяснил кристално ясно, че не иска да я вижда. Но я виж ти... цъфнала пак. И какво се очакваше да направи той сега? Какво да й каже? Нещо, което вече не беше чувала тя, не можеше. Защото мнението му нямаше как да се измени само за няколко дни. Беше невъзможно. Имаше нужда от пространство, но тя не му го даваше. А сега идваше и му говореше за това как изобщо за нищо не му било пукало. Сега беше моментът да й каже, че е глупачка?
- Ще изчезнеш ли? - въпросът беше зададен изключително спокойно.
Искаше просто малко тишина. Но все нещо го притесняваше. Дали телефона, който звъненше почти постоянно, дали колите отвън, които шучаха, дали шумът на вятъра, който блъскаше по прозорците. И да очакваме ние, че може да си живурка спокойно? Все още беше на десета страница от книгата, която четеше. А беше минал половин час. Не защото шрифтът беше много ситен или беше всичко на чужд език. Просто това беше едно доказателство за досадната атмосфера наоколо. А да не говорим, че не можеше да се смести, където и да застанеше, че да му е удобно да чете. А сега изведнъж се появи и някакъв друг проблем. Проблем... може би е прекалено. Но пречка беше със сигурност.
- Да изчезна ли? Аз да изчезна? - жената беше готова да го убие заради думите му, готова беше да избоде очите му.
- Не виждам друг наоколо - Мадокс върна главата си към книжното тяло и прелисти страница.
- Ще съжаляваш ти!
- Разбира се, да, не се тревожи. Сега излезни - не му се искаше да е крайно груб, но може би беше достатъчно само това, че не й обръщаше почти никакво внимание.
Разбира се и че нямаше да й хареса. Затова реши, че ще е много, ама много хубава идея да се опита да му съсипе четивото, което, впрочем, се случи. Но не беше добре, защото наистина щеше да направи това, което неговата така мила събеседничка го караше да прави - щеше да започне да му пука, а това не беше никак препоръчително. Знаете ли какво е да съсипете книгата на един книжен плъх? Ами няма да разбрете днес, но ще се случи все някога, уверявам ви. Само търпение.
- Веднага напусни! - гласът му се повиши и тя се стресна за части от секундата, но после пак го изгледа злобно, сякаш, че можеше да направи нещо кой знае какво. - Колко пъти да повтарям? - каза и се изправи като мократа вече от кафето книга падна на земята и направи гадно петно на пода. Много яко. Сега щеше да му се наложи и да чисти.
- Казах ти, че ще съжаляваш!
Не мога да повярвам, че тази досадница не ме оставя намира. Нямам идея какво да я правя.
- Достатъчно е, че те познавам. Сега изчезни! - повтори заповедта си, но сега по - скоро отегчено, но зад това се криеше идеята да я изхвърли през прозореца, че да не можеше да я чува никога повече.
Жената тропна ядосано по пода с крак и бързо, бързо се изниза.
- Трябва да си сменя ключалката - възкликна скоро и вдигна книгата от земята, като я просна на масата.
Седна отново на стола и се загледа в петното точно под краката си.
- Тази наистина е луда... - заключи и се облегна назад, като се взираше в белия таван.
Ама разбира се, че щеше да дойде в най - неподходящия момент и да си изкарва истериите. Беше му писнало от тази жена. Не знаеше какво толкова искаше тя от него? Не беше ли пределно ясен, когато й каза, че не иска да се навърта около него. Какъв й беше проблема? Нима й беше казал : Да, стой си тук, досаждай ми, няма никакви проблеми.
Напротив. Беше й обяснил кристално ясно, че не иска да я вижда. Но я виж ти... цъфнала пак. И какво се очакваше да направи той сега? Какво да й каже? Нещо, което вече не беше чувала тя, не можеше. Защото мнението му нямаше как да се измени само за няколко дни. Беше невъзможно. Имаше нужда от пространство, но тя не му го даваше. А сега идваше и му говореше за това как изобщо за нищо не му било пукало. Сега беше моментът да й каже, че е глупачка?
- Ще изчезнеш ли? - въпросът беше зададен изключително спокойно.
Искаше просто малко тишина. Но все нещо го притесняваше. Дали телефона, който звъненше почти постоянно, дали колите отвън, които шучаха, дали шумът на вятъра, който блъскаше по прозорците. И да очакваме ние, че може да си живурка спокойно? Все още беше на десета страница от книгата, която четеше. А беше минал половин час. Не защото шрифтът беше много ситен или беше всичко на чужд език. Просто това беше едно доказателство за досадната атмосфера наоколо. А да не говорим, че не можеше да се смести, където и да застанеше, че да му е удобно да чете. А сега изведнъж се появи и някакъв друг проблем. Проблем... може би е прекалено. Но пречка беше със сигурност.
- Да изчезна ли? Аз да изчезна? - жената беше готова да го убие заради думите му, готова беше да избоде очите му.
- Не виждам друг наоколо - Мадокс върна главата си към книжното тяло и прелисти страница.
- Ще съжаляваш ти!
- Разбира се, да, не се тревожи. Сега излезни - не му се искаше да е крайно груб, но може би беше достатъчно само това, че не й обръщаше почти никакво внимание.
Разбира се и че нямаше да й хареса. Затова реши, че ще е много, ама много хубава идея да се опита да му съсипе четивото, което, впрочем, се случи. Но не беше добре, защото наистина щеше да направи това, което неговата така мила събеседничка го караше да прави - щеше да започне да му пука, а това не беше никак препоръчително. Знаете ли какво е да съсипете книгата на един книжен плъх? Ами няма да разбрете днес, но ще се случи все някога, уверявам ви. Само търпение.
- Веднага напусни! - гласът му се повиши и тя се стресна за части от секундата, но после пак го изгледа злобно, сякаш, че можеше да направи нещо кой знае какво. - Колко пъти да повтарям? - каза и се изправи като мократа вече от кафето книга падна на земята и направи гадно петно на пода. Много яко. Сега щеше да му се наложи и да чисти.
- Казах ти, че ще съжаляваш!
Не мога да повярвам, че тази досадница не ме оставя намира. Нямам идея какво да я правя.
- Достатъчно е, че те познавам. Сега изчезни! - повтори заповедта си, но сега по - скоро отегчено, но зад това се криеше идеята да я изхвърли през прозореца, че да не можеше да я чува никога повече.
Жената тропна ядосано по пода с крак и бързо, бързо се изниза.
- Трябва да си сменя ключалката - възкликна скоро и вдигна книгата от земята, като я просна на масата.
Седна отново на стола и се загледа в петното точно под краката си.
- Тази наистина е луда... - заключи и се облегна назад, като се взираше в белия таван.
<M. D.>- Брой мнения : 1
Points : 3
Reputation : 1
Join date : 16.04.2017
The Better Half :: ARCHIVES :: Archives
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб 16 Дек 2017, 19:29 by the bear;
» Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|
Нед 21 Май 2017, 17:26 by Frică
» Maddox Drakulich
Нед 16 Апр 2017, 16:39 by the bear;
» Darkness was all around me, so darkness I've become...
Съб 04 Фев 2017, 23:05 by the bear;
» Еvaziv
Съб 04 Фев 2017, 01:59 by mihai iliescu.
» Sucker for Pain
Пет 03 Фев 2017, 16:00 by the bear;
» i will keep quiet you won’t even know i’m here you won’t suspect a thing you won’t see me in the mirror
Съб 28 Яну 2017, 19:05 by the bear;
» Психиятрия
Пет 27 Яну 2017, 15:52 by the bear;
» Писмо от Разказвачът
Вто 24 Яну 2017, 19:05 by Psyche