Скандинавската митология не се изчерпва само с онова, описано в оди и творби от преди много векове...
От създаването на световете и дървото на живота Игдрасил, през перипетиите, през които преминава Тор и многобройните мъдрости на Один, чак до деня, в който царуването на боговете е заменено с тяхната смърт - Рагнарьок, и създаването на новият световен ред... Но дали свършекът на всичко ще настъпи, когато Фенрис Вълка погълне слънцето, или ще бъде предотвратен, това може да разберете само тук, в нашия форум. Създайте си герой, вземете участие в това шеметно приключение и не забравяйте да се забавлявате!
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 18, на Вто 02 Юни 2020, 10:19
Darkness was all around me, so darkness I've become...
2 posters
The Better Half :: ARCHIVES :: Archives
Страница 1 от 1
Darkness was all around me, so darkness I've become...
Fel Mafey
20 / Pótami / gift: different visions / fc: Felicity Jones
- Още ли те е страх? - мъжкия глас достигна до нея. Топлината му погали кожата ѝ, а след това тъмните му ириси се вплетоха в нейните. Страх просветна в очите ѝ. Сякаш бе заек застанал пред приближаваща кола и знае, че ще дойде края му и знае, че трябва да бяга, но нещо, прекалено плашещо, за да го изследва, вътре в него бе залепило крачетата му за асфалта. Нямаше изход, въпреки милионите отворени врати. Знаеше, че каквото и да прави нямаше да се измъкне.
- Аз не съм като онези нищожества, да знаеш. Не знам какво са правили с теб, от чии ръце са те изтръгнали, но не съм като тях. - гласът му беше спокоен, дрезгав и сериозен. Болезнено сериозен. Сякаш само вибрирането на гласните му струни докато говореше можеше да разбие на пух и прах всичките ти фантазии и да ти покаже, по-ясно от всичко на света, че ти си в реалността, а в нея нещата можеха да са само едни единствени. Всичко друго беше заблуда. Както бе и надеждата ѝ сега.
Извади цигара от малката кутийка и я постави между устните си.
- Искаш ли? - приближи кутията до нея, за да може да си вземе ако решеше, но тя нито пушеше, нито смяташе, че иска да взима каквото и да било от такива хора. Той сви рамене в знак ,,Както кажеш'' и извади черна запалка. С едно движение на палеца, малък пламък изплува и прогори тютюна. Тънък пушек се заизвива като красива танцуваща жена, която се опитва да съблазни белите ти дробове в приятния танц на смъртта.
- Нямам желание да те заблуждавам. Няма да те ползвам за муле нито смятам да правя от теб проститутка. Ще оставя в ръцете ти сама да решиш какво да си. - дръпна си от цигарата и издиша гъст дим към нея, а тя леко се закашля. Той леко се засмя на реакцията ѝ, а след това си пое дълбоко въздух и издиша видимо развеселен.
- Добре, доста си уплашена. Приличаш на малко кутре. Искаш да извикаш мама на помощ, нали? - страха запълваше белите ѝ дробове. Просто седеше там, свита в ъгъла и го следеше с поглед.
- Виж, платих за теб състояние. Очаквах нещо повече. Не ми трябва още една изплашена сърничка. - хвана я за лакътя и я повлече след себе си, а тя на свой ред започна да се дърпа. Леко скимтене се процеди между устните ѝ. Не искаше да ходи никъде. Искаше да си седи в ъгъла. Нейният любим ъгъл.
- Пуснете ме. - прошепна уплашена.
- Говориш ми на вие? - засмя се звънко. - Не ми говори така. Аз те купих. Като парче месо. Не можеш да ми говориш на Вие. Не е редно. Не го заслужавам. Не трябва да ме уважаваш, миличка. - сякаш говореше на дете. Тя все още беше дете. На седемнадесет. Дори не бе пълнолетна. За кратките няколко часа бе отвлечена от прожекцията на любимия си филм, приспана, откарана в онзи склад, продадена на търг, а сега дърпана на някъде от един непознат, който бе притеснително весел.
- Пусни ме! - изкрещя забивайки нокти в ръката му. Изправи се рязко и му се нахвърли обезумяла от страх, а той започна да се смее още по-искрено.
- Ууу, ето това исках. Нищо, че беше изпросено, но виждаш ли? Знаех си, че не си за сърничка. Май съм на мнение, че приличаш на малка хрътка. Страх те е, опитваш се да правиш нещо по въпроса, мислиш си, че е голяма работа, но всъщност е като да се опиташ да хванеш въздуха - напълно безсмислено. Сладко е. - хвана ръцете ѝ, за да предпази лицето си от ноктите, а след това с едно просто движение, я блъсна в стената зад нея.
- Така, достатъчно. Видях каквото трябваше да видя. - пусна я, а тя се свлече безпомощно на земята.
- А не, изправи се! Не ми харесва така. - нацупи се като малко дете, но тя нямаше сили да се изправи. Мислите ѝ хвърчаха една след друга като бойни самолети по време на война и се взривяваха в съзнанието ѝ причинявайки още повече хаос.
- Изправи се ти казах! - каза малко по-заповеднически. Не издържа и сълзите ѝ почнаха да се стичат една след друга.
- Дори и подивелите псета слушат дресьорите си, Фел! - облегна се на стената гледайки я студено. - Избери си камшик за наказание или бисквитка за награда.
Треперещите ѝ крака с последни сили успяха да изправят измореното ѝ тяло, но знаеше, че няма да издържи. Залитна, но той само протегна ръка хващайки я за лакътя и издърпвайки я към себе си.
- Изморено пале. Добре, да вървим да те сложим в колибката. - вдигна я на ръце и се заизкачваха по тесни стълби. Беше ѝ така удобно, че веднага затвори очи и заспа.
Три години.
Три години бяха напълно достатъчно време, за да се превърне в хрътката на Потами. Доказала се не веднъж, със завидни умения за следене, откриване на надарени и измъкване на информация, ''стопанина'' ѝ винаги е бил горд със своята хрътка, която е известна с прякора Зора.
Единственото, което можеше да притеснява тъмнокоската бе, факта, че самата тя бе надарена и ако ПОтами се усетиха... с нея беше свършено.
- Аз не съм като онези нищожества, да знаеш. Не знам какво са правили с теб, от чии ръце са те изтръгнали, но не съм като тях. - гласът му беше спокоен, дрезгав и сериозен. Болезнено сериозен. Сякаш само вибрирането на гласните му струни докато говореше можеше да разбие на пух и прах всичките ти фантазии и да ти покаже, по-ясно от всичко на света, че ти си в реалността, а в нея нещата можеха да са само едни единствени. Всичко друго беше заблуда. Както бе и надеждата ѝ сега.
Извади цигара от малката кутийка и я постави между устните си.
- Искаш ли? - приближи кутията до нея, за да може да си вземе ако решеше, но тя нито пушеше, нито смяташе, че иска да взима каквото и да било от такива хора. Той сви рамене в знак ,,Както кажеш'' и извади черна запалка. С едно движение на палеца, малък пламък изплува и прогори тютюна. Тънък пушек се заизвива като красива танцуваща жена, която се опитва да съблазни белите ти дробове в приятния танц на смъртта.
- Нямам желание да те заблуждавам. Няма да те ползвам за муле нито смятам да правя от теб проститутка. Ще оставя в ръцете ти сама да решиш какво да си. - дръпна си от цигарата и издиша гъст дим към нея, а тя леко се закашля. Той леко се засмя на реакцията ѝ, а след това си пое дълбоко въздух и издиша видимо развеселен.
- Добре, доста си уплашена. Приличаш на малко кутре. Искаш да извикаш мама на помощ, нали? - страха запълваше белите ѝ дробове. Просто седеше там, свита в ъгъла и го следеше с поглед.
- Виж, платих за теб състояние. Очаквах нещо повече. Не ми трябва още една изплашена сърничка. - хвана я за лакътя и я повлече след себе си, а тя на свой ред започна да се дърпа. Леко скимтене се процеди между устните ѝ. Не искаше да ходи никъде. Искаше да си седи в ъгъла. Нейният любим ъгъл.
- Пуснете ме. - прошепна уплашена.
- Говориш ми на вие? - засмя се звънко. - Не ми говори така. Аз те купих. Като парче месо. Не можеш да ми говориш на Вие. Не е редно. Не го заслужавам. Не трябва да ме уважаваш, миличка. - сякаш говореше на дете. Тя все още беше дете. На седемнадесет. Дори не бе пълнолетна. За кратките няколко часа бе отвлечена от прожекцията на любимия си филм, приспана, откарана в онзи склад, продадена на търг, а сега дърпана на някъде от един непознат, който бе притеснително весел.
- Пусни ме! - изкрещя забивайки нокти в ръката му. Изправи се рязко и му се нахвърли обезумяла от страх, а той започна да се смее още по-искрено.
- Ууу, ето това исках. Нищо, че беше изпросено, но виждаш ли? Знаех си, че не си за сърничка. Май съм на мнение, че приличаш на малка хрътка. Страх те е, опитваш се да правиш нещо по въпроса, мислиш си, че е голяма работа, но всъщност е като да се опиташ да хванеш въздуха - напълно безсмислено. Сладко е. - хвана ръцете ѝ, за да предпази лицето си от ноктите, а след това с едно просто движение, я блъсна в стената зад нея.
- Така, достатъчно. Видях каквото трябваше да видя. - пусна я, а тя се свлече безпомощно на земята.
- А не, изправи се! Не ми харесва така. - нацупи се като малко дете, но тя нямаше сили да се изправи. Мислите ѝ хвърчаха една след друга като бойни самолети по време на война и се взривяваха в съзнанието ѝ причинявайки още повече хаос.
- Изправи се ти казах! - каза малко по-заповеднически. Не издържа и сълзите ѝ почнаха да се стичат една след друга.
- Дори и подивелите псета слушат дресьорите си, Фел! - облегна се на стената гледайки я студено. - Избери си камшик за наказание или бисквитка за награда.
Треперещите ѝ крака с последни сили успяха да изправят измореното ѝ тяло, но знаеше, че няма да издържи. Залитна, но той само протегна ръка хващайки я за лакътя и издърпвайки я към себе си.
- Изморено пале. Добре, да вървим да те сложим в колибката. - вдигна я на ръце и се заизкачваха по тесни стълби. Беше ѝ така удобно, че веднага затвори очи и заспа.
Три години.
Три години бяха напълно достатъчно време, за да се превърне в хрътката на Потами. Доказала се не веднъж, със завидни умения за следене, откриване на надарени и измъкване на информация, ''стопанина'' ѝ винаги е бил горд със своята хрътка, която е известна с прякора Зора.
Единственото, което можеше да притеснява тъмнокоската бе, факта, че самата тя бе надарена и ако ПОтами се усетиха... с нея беше свършено.
Sunrise▲- Брой мнения : 1
Points : 3
Reputation : 1
Join date : 03.02.2017
The Better Half :: ARCHIVES :: Archives
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб 16 Дек 2017, 19:29 by the bear;
» Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|
Нед 21 Май 2017, 17:26 by Frică
» Maddox Drakulich
Нед 16 Апр 2017, 16:39 by the bear;
» Darkness was all around me, so darkness I've become...
Съб 04 Фев 2017, 23:05 by the bear;
» Еvaziv
Съб 04 Фев 2017, 01:59 by mihai iliescu.
» Sucker for Pain
Пет 03 Фев 2017, 16:00 by the bear;
» i will keep quiet you won’t even know i’m here you won’t suspect a thing you won’t see me in the mirror
Съб 28 Яну 2017, 19:05 by the bear;
» Психиятрия
Пет 27 Яну 2017, 15:52 by the bear;
» Писмо от Разказвачът
Вто 24 Яну 2017, 19:05 by Psyche